вторник, 15 ноември 2016 г.

Без заглавие

Тя спи, а аз поглъщам набързо снимки и коментари за най-добрите места за пиене на кафе и чай, защото кафепиенето в тишината на съботната сутрин или споделено с приятелки и кроасан е забранено удоволствие в момента. След малко тя ще проплаче и ще почне да ме търси, докато не гушна мъничкото й телце. Аромат на кафе, мирисът на мляко и мама...някои неща не са сравними.

понеделник, 14 ноември 2016 г.

Полезна информация

Повечето ми приятелки бяха преминали етапа с бременността в живота си доста по-рано от мен, така че за някои неща трябваше да ровя и търся информация и препоръки от интернет. В София се оказа голям проблем да намериш гинеколог, който да работи със здравната каса. За тези пък, които работят с нея, няма много отзиви или пък са толкова известни, че не можеш да се вредиш. Аз така или иначе не обичам да се бутам при светилата, така че си харесах д-р Полина Геловска от медицински център Лора. В него работят добри специалисти, има ред и се записват часове, филиалът на Позитано ми беше удобен като място. За бременности, протичащи нормално, докторката е чудесна - сърдечна, усмихната, съобразява се с това, което й казваш или искаш... Води се по старата школа за някои неща, предвид века на информираността понякога човек трябва да пита, вместо да чака да му кажат, но така или иначе аз съм доволна.
За биохимичния скрининг ходих в Майчин дом и тъй като резултатите ми бяха добри, не съм задълбавала.
Фетална морфология - препоръчвам д-р Светлана Врагалева в медицински център Фемина. Техниката е добра, часовете се спазват, а лекарката е сърдечна, приветлива и обяснява вимателно. Цената е 90 лв, мисля нормална за София.
Витамини пиех чат-пат на Допелхерц, желязо и фолиева киселина - също. Нямах проблем с летенето и пътуванията, като в края на бременността пиех превантивно магнезий.
Мерене на тонове в 9-ия месец е добре да се прави там, където ще раждате, за да свикнете с обстановката. Особено ако сте без избор на екип. Аз бях решила, че ще е Шейново, така че ходих там. Плаща се 20 лв на замерване, самата процедура е около 20-25 минути, но тъй като никой не записва час, може да се наложи да почакате.
В това време вече сте си приготвили багажеца  - не че не могат да ви го донесат в някакъв момент, но за лично успокоение. Има куп списъци в интернет, вършат работа. Аз бих казала, че ако искате да кърмите, добре е да сте си осигурили помпа за кърма. Тя се ползва в началото докато тръгне млякото и за да стимулирате кърмата. На някои дори не им се налага. Има и в болниците, но е по-неудобно. Хубавите са скъпи, затова е вариант да вземете от приятелка или да купите втора ръка.
Аз исках да раждам нормално и се възползвах от Деня на отворените врати и отидох да разгледам, още повече че преди няколко години са правили ремонт и заличките за раждане вече са самостоятелни. Чисто е, има хубаво кафене и автомати за кафе и слакиши. Като цяло отношението е нормално, адекватно.
Вместо избор на екип реших да направя избор на акушерка. Така или иначе тя ще е с вас през по-голямата част от времето. Услугата си е регламентирана. Уви, не можах да се възползвам...
Човек прави планове, а нещата си се случват. В седмицата на термина, който се падаше в неделя, започнах да говоря на малката, че е време да се появи. И докато се уговаряхме ден-два, тоновете й позаглъхнаха, та уж от задържане в болницата се стигна до операцията. В крайна сметка мина добре, но който каквото и да ми говори, това си е операция. Възстановяването, колкото и да е бързо, си иска време, а бебенцето вече е тук и чака да му се отдадете. Упойки, обездвижване, замайване, шев... Докато държах с една ръка бебушка, само се чудех как по-добре да я хвана, да не я изтърва, макар че упойката не беше пълна. Не бих казала, че еуфорията струи от мен в този момент - бях замаяна и много ми се спеше. Но момиченцето ми се роди прекрасно ;).
И тук е мястото да кажа, че ако ще кърмите, е добре да ви види консултант или опитна в това майка. Никой не ви казва, че е добре да се подготвите предварително. Това не е инстинктивно лесно нещо, а се усвоява. Правете сухи тренировки, за да избегнете разранявания. Лансинох е кремчето, което ми подейства добре, чист ланолин и не се мие. Реагирайте бързо, защото иначе си е голяма драма. Като консултант препоръчвам Ася Демирева, но така или иначе в нета има координати и телефони.
И най-важното - не прекалявайте с четенето и слуховете, следете себе си.

петък, 19 август 2016 г.

В очакване

Мислейки за собствени деца, обикновено съм си представяла 2-3 с идеята, че когато са повече ще им е по-забавно в игрите, а и ще имат с кого да споделят и на кого да разчитат във времето. Харесвам филмите, в които семействата се събират по празници и всичко е смях, закачки и еднакви пуловери. Не съм расла с мисълта, че ще бъда идеалната майка, но винаги съм свързвала появата на дете първо с отговорност, после с всичко останало. Затова смятам, че е по-добре човек да стане родител в осъзнатите си години. Разбира се, рецепта и гаранция няма. В очакване на първото си дете ще споделя тук само някои размисли и факти с цел да бъда полезна, без да се повтарям с многото сайтове по темата. 
Най-хубаво е детето да се появи желано и чакано, без да му се прехвърлят неосъществените родителски копнежи. Свикнете с мисълта, че животът ви ще се промени и по възможност си направете предварителни медицински изследвания, не си поставяйте срокове, когато му е времето, нещата се случват. Поговорете с човека да себе си, без да му поставяте ултиматуми, за да има само радост, когато видите двете чертички на теста. 
И така, девет месеца са много време, помислих си аз. Е, вече изтичат и съм в очакване. Дали съм готова, дали ще се справя, как ще мине всичко - това са нещата, които неизбежно минават през главата на бременната жена. Инстинктивно фокусът на нещата се измества и личността ти минава на втори план. Има време за четене и ограмотяване, за промяна в настроението, за радост и тъга. Бременността протича по общи правила и все пак е строго индивидуална - при мен нямаше бурна еуфория, спестих си повечето неприятни неща като гадене и повръщане, удвояване на теглото, развиването на странни вкусове, киселини, непоносимост към миризми... 
Природата наистина го е измислила - спря да ми се пие кафе във втория месец, да не пия алкохол (като цяло не пиех много и преди) изобщо не беше проблем, в умерени граници ядох всичко онова, което ми се яде и обичам, дори т.нар. нездравословна храна. Лекарства, желязо и витамини почти не съм пила, с изключение на фолиевата киселина, с която е добре да се започне още преди забременяване (което аз не знаех). Когато можех, нощем спях - недостатъчният сън е основният ми проблем. Когато съм неспокойна, не мога да заспя, будя се често в късна доба и се въртя, ранна птица съм и не мога да наваксвам през деня. За да компенсирам умората, гледах да се движа повечко през деня и да си създавам позитивна нагласа. Не съм прекалявала с четенето на специализирана литература и форуми. И се стараех да не си го изкарвам на никого, когато ме връхлети умората, коремът ми натежи или настроението ми изведнъж стане ужасно минорно. 
И, да, говоря на бебето - казвам му какво правя, с кого говоря, какво ще правим заедно, когато се появи, а то отвръща с протегнато краче или ръчичка.

сряда, 30 декември 2015 г.

Кино по празниците

Със сериозните заглавия не ми се получи заради не съвсем удобните часове на прожекциите, но така или иначе отдадох дължимото на куп ефекти и безумия, за да потвърдя за пореден път факта, че всяка следваща серия е все по-безумна. Малкото изключения като Властелинът на пръстените потвърждават правилото. И така, без да съм фен на Star wars, гледах последния филм без особена нагласа и ...става за гледане е единственото, което мога да кажа. Лошият беше някакво глупаво, пъпчиво хлапе, пълна подигравка с верните почитатели. Чернокожият актьор и бялото момиче...wtf... На принцеса Лея възрастта й отива. Кухо, кухо, кухо...
Сойка присмехулка - защо съсипахте увлекателното зрелище от първите две серии и почнахте да търсите философия и промисъл, и се опитахте да вкарате социален елемент и драма?! Това към създателите на филма. Ние, зрителите, пак ще отидем в киносалона и пак ще дадем парите за билета, поне не ни разваляйте удоволствието. 
Still Alice - в последните години много харесвам Джулиан Мур и си мисля, че заради закачливия цвят на косата и бледата й красота не получава всички онези роли, които заслужава. Филмът е красива и спокойна история за блестящ ум, погубен от Алцхаймер. Семейството се справя, подкрепя я, дори тъжните сцени са някак приповдигнати. Всъщност вместо покъртителен, филмът е равен, гладък, без емоции. С него и без него. А можеше да се получи страхотна история. 
Stay (2005) е от онези филми, които са толкова безумни, че хората решават, че може и да има нещо в тях. Както когато критиците не разбират нещо и затова го обявяват за шедьовър. Райън Гослинг, чийто актьорски талант и леко арогантно присъствие на екрана ценя, Юън Макгрегър,  който продължава да не ми допада ( има нещо хлъзгаво у него, никога не изпълва образа докрай), и Наоми Уотс, за която все още се двуумя, са трите основни персонажа - момче, което иска да се самоубие заради чувство на вина, психиатър, който се чуди какво става, докато се опитва да го предотврати, и приятелката на психиатъра, спасена от него след опит за самоубийство. Добре подбрани актьори, има мистерия, обаче - нищо. С филма и без филма.
The Riot Club - куп момчета от "елитен Оксфорд" търсят граници, опиянени от младостта, богатството и интелекта си... Арогантни идиоти, на които всичко им е позволено, търсят две нови попълнения за "елитарното" си клубче. Здравият разум е в лицето на момичето от народа, приятелка на единия, а границата, която прекрачват, е пребиването почти до смърт на собственика на кръчмата, в която правят една от сбирките. Финалът е уж зловещ, тъй като арестуваният подбудител и злодей не само спасява кожата, но и бива приласкан от бившите и по-дискретни членове на клуба. Два-три пъти се зачудих защо го гледам този филм и дори симпатичните мигли на сина на Джереми Айрънс не ми дадоха отговора. Филмът е заснет добре, десетте момчета са ок, но посланието остава неизвестно, най- малкото -неясно. Не се трогваме, не се впечатляваме, дори си казваме :"да бе, да...". Тоест по-скоро екипът е прекалил и не му се е получило.
Fireflies in the Garden - адски гаден Уилям Дефо, малко бледа Джулия Робъртс и сладък Райън Рейнолдс. Кари-Ан Мос не може да играе, бе хора! Интелектуално семейство, основно проблем баща-син, надмогване на детските спомени с творчество и успешна книга. Малко хаотично гледаме сцени от преди и сега. История, от която можеше да излезе и по-добър филм.
И за да завърша все пак с нещо по-положително Once upon in the West - дори и сега, дори и да не си фен на уестърните и всичко да ти се струва така бавно и протяжно, жестоките очи на Хенри Фонда, апетитността на Клаудия Кардинале и хармониката ни показват защо киното е велико изкуство. 
Бъдете здрави и си пуснете нещо, което обичате. 


петък, 11 декември 2015 г.

И още за най-хубавите подаръци

Ако имате баба и дядо, обадете им се, отидете да ги видите, поговорете с тях, попитайте ги как са, изслушайте ги дори да говорят за хора, които не познавате, изведете ги на разходка - те имат нужда от внимание;
Гответе, пазарувайте, украсявайте заедно - времето и вниманието, споделеността - какво по-хубаво от това;
Излезте навън, разходете се и вижте света - може да има много луди или ужасни нередности, но сме тук и сега. А когато се приберете, вземете си цветно, топло одеало и си направете палатка :) за боеприпаси се допускат домашен кекс и бисквити, шоколад с панделка, чаша чай или вино.
И не бързайте, празниците със сигурност не са за това кой е по-, по-, най-, а за да отбележим любовта, вярата и надеждата, да споделим и да си пожелаем хубави неща, да се усмихнем и да зарадваме някого, да изпълним и да си обещаем още нещо, да дадем, без да ни искат.

четвъртък, 10 декември 2015 г.

Празнично настроение и подаръци

Все по-често се убеждавам, че настроението ни може да се промени с малко волево усилие. И на фона на случващото се около нас добре, че е така, защото иначе рискуваме да изпаднем в жестока апатия. Надеждата да се съберем с близките по празниците и този път, без да се караме, ни крепи, вярата, че предстои нещо хубаво ни помага да преодолеем неблагоприятната равносметка, отново правим планове... И колкото и да са ми омръзнали коледните филмчета и песни, колкото и да не съм възпитана и научена да познавам и спазвам религиозните обреди, има у мен стремеж към чисти помисли и добрина. И към списъците с желания, късмети и подаръци все си добавям представата за пълна къща с възрастни и деца, вкусни гозби, много смях, елха, чорапчета и много кутии с панделки под елхата. Идилично или блудкаво ...всеки решава за себе си, но аз отдавна не страдам от истерията с безумното пазаруване и се радвам най-вече на това, че успявам да намеря време да се видя с приятели, да посетя роднини и да пожелая с цяло сърце радост и здраве. В това да измисля и избера подарък, да напиша пожелание има чар, който не съм открила в други празници.  
И като отворих думата за подаръци... Изобщо не говорим за коли и яхти, вила на Ривиерата или  диамантено колие. Говорим за усмивка и мисъл за другия. Говорим за жест и близост, за настроение и надежда. Да, по-добре е да ни показват колко сме важни и държат на нас, отколкото да си измиват ръцете с някоя безумна вещ, но друго е да получиш нещичко. Имаме нужда и от това. 
Има много хора, отчаяни и самотни, и като знаем колко бързо можем да се озовем сред тях, нека споделим мига и се порадваме на онова, което имаме и сме днес. Нека не откупуваме съвестта си с 2-3 смс-а на кратък номер ... Да дариш и да помогнеш - има много начини и нека го правим по-често, като научим и децата си. Ако досега не сте го правили, дарете, а от другата година отворете сайтовете на доброволческите организации, вижте дали и къде наоколо има старчески дом или такъв за деца, заведете още някого и попитайте от какво имат нужда. А днес, днес започнете с по-простичкото - близките, а на непознатия от улицата можете да купите кафе, да му дадете завивка или дреха. 
И така - кого и как да зарадвате? Децата са лесни - те отдавна са казали какво точно искат, от вас е преценката за практичността и бюджета. Не купувайте всичко, даже напротив - нека има още нещо, което да искат, а и им разкажете, че има деца, които няма какво да ядат, или са сами... Но отделете време да украсите елхата и да напишете писмо или картичка с поздравления и/или благодарности. Да цениш вниманието и подаръците е урок, който се научава. Удовлетворението от това да създадеш нещо с ръцете си, да получиш нещо ръчно направено...според наложилата се реклама - "безценно".
И стигаме до възрастните - толкова е трудно понякога да улучиш вкуса, размера и цвета... На хора, които имат всичко, а на хора, които не се радват на подаръци...какво да е?!
Хич не обичам да подарявам пари и ваучери, но няма как, когато говорим за колеги, с които не сме толкова близки и не сме сигурни какво да изберем. Козметика - ако не ни е указана като вид и аромат, не и не, рискуваме по-скоро да не улучим. Подаръчните комплекти от сапуни и душ-гелове може би ще зарадват по-възрастни роднини и хора с по-нисък бюджет, защото точно от тези "глезотии" те гледат да пестят. Дрехите са нещо практично, но ако не паснат размерите и цветът, разочарованието е голямо. Но може би хубави и стилни, най-вече удобни чехли за вкъщи, винаги могат да се ползват и за гости. 
За мен най-хубавият и желан подарък са книгите, но напоследък малко се чете. И помня с добро разкошните си пъзели с много части, ако и да отнемат време да се подредят. Но и това е нещо, което можете да правите с децата си. Имам и страхотна пижама с жираф, раница и куфар, които са здрави въпреки многото надежди, въздишки и багажи, с които ги пълня...
За домошарите чаши, хавлиени кърпи и халати, спално бельо в жизнерадостни цветове... Малко цветен акцент и живец, нещо практично, но и за спомен. Внимавайте с възглавничките за дивани - по-специфично е :))). 
Плюшени животни, не и не. Луксозно бельо, не и не... Картини и рамки за снимки... по-скоро не. 
Разбира се, най-лесно е да попитате или да поискате списък, а по-креативният и нетрадиционен вариант - билет за събитие (с достатъчно време за планиране), буркан със саморъчно направени късметчета за всеки ден от годината (ако човекът обича да пие кафето си с гости и бисквити), разходка из града с туристически автобус и тумба приятели, покана за парти, резервация за хотел или ресторант, докато през това време фирма изчисти основно къщата и изпере килимите... Много жени не биха си признали гласно, че искат фотосесия. Цветарник и рядко цвете в саксия за любителите на цветя, посещение при майстор шивач или обущар за модела от онова списание, детегледачка за уикенда, докато вие пиете кафе, четете списания, отивате на кино или нищо правите...онзи скрин, за който тя не спира да говори, играчката, която той си е харесал... 
Мислете, без да бързате, с желание и любов. Сатирата и закачливостта оставете за друг път

събота, 7 ноември 2015 г.

Сикарио

Нали ви казах, че напоследък чета коментари за филми, след като ги гледам? Добро решение, след като снощи гледах "Сикарио". Някакси подочух, че филмът е събитие, нещо много брутално и реалистично... 
Харесвам много Бенисио дел Торо, за Емили Блънт имам известни колебания, но по-скоро я предпочитам пред куп други откровено безмозъчни фръцли, а и със сигурност има чар. Джош Бролин навлезе в зрителното ми поле напоследък, но не съм се възторгнала особено, нито пък отричам актьорските му имения, тоест графата е "не мога да преценя". 
Тя е ченге и иска да играе по правилата, Джон Бролин я избира усмихнато, небрежно и доста арогантно да му помогне с 2-3 неща на непривично за нея място. Дел Торо е тих и абсолютно ефективен; умопомрачително присъстващ и тежащ на мястото си с всеки килограм и бръчка. На мрачните земи, свързани с наркотиците, правила и вечност няма, бруталността е всичко. 
Не знам дали е, защото сме порасли, защото сме гледали много филми, защото и представа си нямаме от тези неща или просто сме цинични, но този филм не само не изненадва с нищо, не просто не показва нищо, пълна скука е! И, не, нямах очаквания, и, да, актьорите са подбрани добре и си пасват много. Но не ме заинтригуваха, не ме впечатлиха, докато тя беше с насинено око си мислех колко добре (за сцената/в сцената) изглежда... Докато бяхме на режим "нощно виждане" не виждах нищо... Щеше да е достоверно и реалистично, ако беше документален филм, в случая откровено ме подразни. 
Има филми, в които няма видимо насилие, но които ме тормозят дълго след това. Тук имаше насилие, но нямаше провокация. Не навежда на размисли, няма дилема...А не е от онези филми, за които е достатъчно актьорското присъствие (пак повтарям, те си пасват, наистина!). 
Според приятел не съм го разбрала... Възможно е, но доброто кино (извън екшъните, ефектите и развлечението) трябва да вълнува, да пресъздава нещата реалистично или напротив, да дава гледна точка или нетипичен ъгъл; трябва да човърка, да впечатлява, да те остави без думи или с отворена уста... "Сикарио" е ...филм с ефектно заглавие. 
И ако сте още на кинокритична вълна ето ви две гледни точки, лесно ще познаете аз за коя съм:
http://operationkino.net/2015/10/сикарио-sicario/
http://kultura.bg/web/драма-на-моралното-разположение/.

Ех, как ми липсва едновремешното списание Филмови новини... Четях рецензиите и ги препрочитах...