неделя, 22 февруари 2009 г.

The Reader

Много исках да го гледам този филм и когато най-накрая го гледах, по-скоро не ми хареса.
Вкратце - той е малък, тя - голяма. Обичат се, спят заедно, докато един ден тя изчезва от живота му без бележка или "сбогом," за да се появи внезапно като обвиняема в убийството на много евреи в концлагер. Осъдена на много години затвор, тя се научава да чете с помощта на записите, в които той й чете книгите, изучавани в училище.
Бавен е, а и Ралф Файнс освен да гледа уж тъжно, май с друго не може да впечатли. За разлика от Кейт Уинслет и младежа, чието име ме мързи да търся в момента.
В днешно време всички знаем как да постъпваме, кое е правилно, кое не е и сме много сигурни в чувствата и изборите си. И някак отгоре гледаме на онова време, в което хора са участвали, работили за СС и са правили неща, от които ни настръхват косите. Само че отстрани е много лесно да съдиш. С което не искам да оправдая или реабилитирам някого, а само да отбележа, че рядко има само добри, или само лоши хора, и често комбинацията може да ни изненада. Отплеснах се.
Мисълта ми беше, че за героинята на Кейт нещата бяха ясни - тя живя кротко, спокойно, равномерно, но за героя на Файнс ми е мъчно. Цял живот съсипан, заради една жена, за която не знаеш какво да мислиш. И която продължаваш да обичаш. Гадно. И боли.

четвъртък, 12 февруари 2009 г.

Body of lies

Симпатичен филм. Добър актьорски тандем... Обикновено така пишат в рецензиите. Трудно ще добавя нещо. Освен ако не искате да четета за това колко е хубав Леонардо ди Каприо... Много е хубав :) А филмът става за гледане.

сряда, 4 февруари 2009 г.

Heaven

Oh, thinkin' about our younger years
There was only you and me
We were young and wild and free
Now nothing can take you away from me
We've been down that road before
That's over now You keep me comin' back for more
Baby you're all that I want When you're lying here in my arms
I'm finding it hard to believe We're in heaven
And lovin' is all that I need And I'm finally there in your heart It isn't too hard to see,
We're in heaven

Oh, once in your life you find someone
Who will turn you all around
Bring you up when you're feeling down
Now nothing can change what you mean to me
There's a lot that I could say But just hold me now
Cause our love will light the way

Baby you're all that I want When you're lying here in my arms
I'm finding it hard to believe We're in heaven
And lovin' is all that I need And I'm finally there in your heart It isn't too hard to see,
We're in heaven

I've been waiting for so long
For something to arrive For love to come around
Now our dreams are comin' true Through the good times and the bad
I'll be standing there by you

Baby you're all that I want When you're lying here in my arms
I'm finding it hard to believe We're in heaven And lovin' is all that I need
And I'm finally there in your heart It isn't too hard to see,
We're in heaven

Обичам те

- Какво се казва на някого, когото обичаш?
- Еми...обичам те - каза той.
- Ами ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш - каза той.
- И какво се прави тогава? -
Изчакваш го - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов- каза той.
- Ами ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко - каза той. - А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш - каза той.
- А какво се прави когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят какво е да обичаш - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш - каза той.
- А какво правиш когато някой ти каже "обичам те"?
- Вярваш му - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- А какво правиш когато някой те попита "обичаш ли ме"?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото ако го обичаш той ще знае...и няма да има нужда да те пита - каза той.
- А защо всички все повтарят на другия "обичам те"?
- Защото не са сигурни - каза той.
- В какво?
- В любовта си - каза той.
- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото тя не свършва - каза той.
- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо - каза той.
- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не - каза той.
- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание - каза той.
- Знаеш ли какво?
- Да - каза той.
- Обичам те.
- Знам - свърши той.
... Не знам чий е този текст. Прати ми го една приятелка. Хареса ми как звучи.

На онези, които обичаме, най-малко умеем да го покажем. Искаме от тях да ни разбират, да ни прощават, защото ни обичат. И те го правят. Докато не се уморят или не ги нараним непоправимо и си кажат, че щом ги нараняваме, не ги заслужаваме. И не трябва да са с нас.

Искам някой да ме обича. Да е с мен, край мен, до мен. Да присъствам в сънищата му. И в плановете. За бъдещето или поне за вечерта. Да се смее с мен, когато съм щастлива, да ме прегръща често и без повод, да ме завива, когато се отвия. Да ме харесва такава, каквато съм. И да не очаква от мен невъзможни неща, защото и аз няма да ги очаквам от него.