четвъртък, 26 ноември 2009 г.

Im Winter ein Jahr

Или "Преди година през зимата." Европейско кино, макар че всъщност филмът е немски. Не, не бъркам географските понятия. Но обикновено имам предвид италиански или френски филми. Малко е странно, че се сещам за "Хотел Рай," "Комисар Рекс" или за т. нар. романтики по Розамунд Пилхер, но не и за хубава немска драма. Всъщност драма не е най-точното определение, но в момента не се сещам за по-добро. Защото не филмът, а историята бива драматична или не. Филмът или е направен и изигран както трябва, или не е. Този филм е добър. Кадрите са изключително изчистени, актьорите - убедителни, диалогът - впечатляващ. Имаше само една излишна сцена за всичките 129 минути. И тъй като сюжет няма да разказвам, гледайте го. Не защото филмът ще остане незабравим. Не. Той простичко ще ви разкаже за това, че не бива да пренебрегвате едното си дете за сметка на другото, че когато се случи нещо лошо, трябва да намерите начин да излеете болката си и да продължите напред, че хората на изкуството са много чаровни, но трудно непоносими при по-дълго съжителство. Традиционно ястие, поднесено с изящество и вкус.

сряда, 18 ноември 2009 г.

Седем билярдни маси

Марибел Верду е сред малкото имена на испански актьори, които знам. Харесвам я - има непринудено излъчване, играе добре и филмите й като цяло са приятни.
"Седем билярдни маси" е свеж полъх сред навалицата американизми. Филм за бащата, който не е на мястото си, когато ти трябва, нехае и не те подготвя за живота, подлага ти крак, за да не го засенчиш, за дъщерята, която успява да загърби миналото, за приятелите, които са наоколо - в добри и лоши времена. Няма бурни драми и експресивност, не се задават въпроси за живота, вселената и всичко останало - просто животът си върви и човек се справя както може. Испанският език е мелодичен, а скорострелното говорене е много забавно.
Какво повече му трябва на човек след изтощителен работен ден ...

Последен шанс, Харви

С този филм открих Киномания-та тази година. Не знам за вас, но аз съм от онези хора, за които ходенето на кино не може да се сравнява с гледането на филми вкъщи, на плазмата. Усещането да седнеш в някой стар салон (Дом на киното, Одеон, Люмиер ...) е съвсем различно. (Все още не мога да свикна с пуканките в мултиплексите). А и много рядко ми се случва да отида да гледам филм, който да не ми хареса. Някак като видя заглавието (по-рядко чета рецензии и отзиви), знам дали това е мой тип филм или не. Е, вярно е, че напоследък залитам най-вече по кротки, човешки филми - с реалистични истории, добра актьорска игра и някакъв романтичен елемент. Затова няма да ви изненадам, като кажа, че "Последен шанс, Харви" е много мой тип филм :) Защото нямаше нито минутка натруфеност, претенциозност или неискреност. Плавно действие, чувство за хумор и умела "непрестореност" у героите - Ема Томпсън пасва идеално за ролята на леко недодяланата Кейт, а Дъстин Хофман успява да ни убеди, че не ръстът и физиката са определящото у мъжа.
Много приятен филм.

неделя, 8 ноември 2009 г.

Фрагменти

Вече не пазя хартиените писма, поздравителните картички и тематичните смс-и. Откакто пиша в блога, не водя и дневник. Ако някой някога се заинтересува от мен, как ли ще разбере каква съм била?
---
Не мога да спра да харесвам и гледам романтични филми. Дават ми нещо, което липсва в живота ми.
---
Обичам топлите съботни следобеди, прекарани в разходки и разговори с приятелка.
---
Трудно забравям едва кретащите баби и дядовци от автобуса. И мисълта, че няма кой да се погрижи за тях. А кой знае аз как ще се чувствам на тяхната възраст...
---
Адски се дразня от хората, които пресмятат сметката си в заведение на глас и оставят парите точно до стотинка.
---
Иска ми се и при мен някой да влезе в съня ми - като чакан и желан гостенин...
---
Има твърде много неща, които не мога да напиша дори тук, където не ме познават. Защо хората не могат да понесат истината, казана направо?!
---

неделя, 1 ноември 2009 г.

На юг от Брод стрийт

Любим автор - Пат Конрой. Изящен стил - с образни сравнения и подходящи епитети. Обичайни теми - семейства, в които (не) всичко е наред, деца, израсли и (не) успели да преодолеят комплексите си, приятелство надмогнало годините и истините, казани на глас, нотка католицизъм.
Точно довърших книгата днес и попаднах на доста критично мнение за нея в сайта "Аз чета ... за вас и с вас."
Ако си чел предишните книги на Конрой, няма да се изненадаш от тази. Историята, макар и с нови действащи лица, е същата - раждаш се в семейство, в което не се чувстваш съвсем добре, нямаш приятели, докато един ден някаква зловеща случка не те сближи с други аутсайдери, израствате и имате своите бляскави мигове и затруднения, след което се налага да съберете още няколко парченца, за да завършите историята. Е, да, няма ги ярките образи и драматизмът от "Принцът на приливите," няма ги финесът и романтиката на "Блус в лятна нощ," но в днешното време на бърза литература това ми се струва нормално. Романът отговаря на новите тенденции - пише се по-накъсано, по-задъхано, по-набързо. Затова е толкова трудно да отличиш някоя книга сред многото. И се радваш, когато откриеш автор като Конрой.

Източни пиеси

Удачно избрано заглавие - атрактивно. До момента прочетох 2 мнения за филма. Първото беше, че най-голямото достойнство на филма е, "че не дразни." Второто - че бил адски реалистичен и поради това - изключително добър.
Старая се да гледам българските филми, излизащи на голям екран. От любопитство, с надежда, а и защото смятам, че е важно да подкрепяме усилията да се прави българско кино. Напоследък пропуснах само "Прогноза," но прочитайки многото негативни критики за него, май не съжалявам.
"Източни пиеси" определено ми хареса. Историята е простичка, актьорите - нешколувани, музиката - добре подбрана. И толкова. Няма начин на чуждите фестивали да не го харесат - макар и не комерсиален, филмът според мен не е направен за българи. Филмът е констатация и като такъв е разкошен - показва София днес, мръсните улици, нерадостните физиономии, панелките и мизерията, еснафщината, агресията. И толкова. Болни сме отвътре. И?!... Никакви размисли, никакви изводи, нищо. А киното като изкуство освен за развлечение трябва да проповядва идеи, да предизвиква дискусии.
Гледайте го - ако нямате големи очаквания, определено ще ви хареса.