неделя, 26 февруари 2012 г.

Когато

майка ми ме подсеща по телефона, че наближада денят за прошка, аз я питам ще ми се обади ли да поиска такава. и тя се смее: " аз на теб ли... за всичките ми бръчки и бели коси"...
Така е. Аз прошка не съм й искала. Защото ми е близка, а най-близките ние нараняваме и после ни досрамява да признаем, че така е било по-лесно. Нараняваме ги и трудно прощаваме.
...
Гледам "Сблъсъци" - красив, жесток и правдив филм за (не)съвпаденията наоколо. За нас и вас, за камъчето, което обръща колата...

Простете ми за това, че искам да съм някой и да оставя следа; за това, че понякога прекалявам с иронията, остротите, мненията и съветите си; за моментите, в които забравям, че сме хора, грешим и сме тук за малко...

Простено да ви е...

неделя, 5 февруари 2012 г.

Keшбол

За художествения превод на някои заглавия от кино афиша няма смисъл да отварям дума. След като в киното се оказа, че по технически причини не можем да гледаме "Мъже, които мразеха жени," напосоки взехме билети за "Кешбол." В залата влязох с леко свито сърце, но филмът се оказа лежерен и много приятен. Американски филм, но много премерен. И макар да не харесвам и разбирам бейзбола, се насладих на играта на Брад Пит и на Джона Хил. На моменти на екрана ми се привиждаше Робърт Редфорд - човек не може да избяга от всички клишета, но заслужените аплодисменти си остават за остарелия и може би помъдрелия Брад.
Оставаме себе си или се продаваме - има ли друг вариант?