вторник, 8 юли 2014 г.

Извън БГ

Различно е, когато отидеш да живееш в друга държава и не говориш езика. Други хора, непознати, различни, които няма как интуитивно да усетиш. С друг манталитет и поведение. А когато и не работиш, трудно ще завържеш социален контакт, ако и да сме в глобализирания свят. Е, може би ще имаш шанс твоят град да е голям и да има различни приятелски групи на чужденците като теб, но все пак. Друго е. 
По-лесно, когато не си сам. В противен случай мислиш само за едно - работа, пари, сметки. И се губиш в гурбетчийския океан от бленувания и мечти, който бързо те лишава от досегашната индивидуалност.
И още в началото разбираш, че въпреки всичко градът, който си напуснал, не е бил чак толкова лош. Не че на новото място ти е автоматично зле - неизследвано, любопитно, обещаващо ... В моя случай - красиво, зелено и по-уредено. 
Няма носталгия - много малко време е минало, за да се появи. Засега събирам впечатления и информация, търся, разглеждам, чета. Сякаш съм в отдавна отлагана ваканция и използвам свободното време дори и само за да чета разни хитроумни блогове. Понякога имаме нужда точно от това - време за нищоправене, след което - идеи, планове, осъществяване.