сряда, 30 септември 2015 г.

15-и септември

Покрай многото снимки на щастливи родители и леко притеснени ученици се канех да драсна два-три реда, после се отказах, защото темата за училището изисква да й посветиш много време и внимание, не е и няма как да се разглежда едностранно, уви, в България няма как и да е позитивна. Но се присетих отново за моите ученически дни - не е имало 15-и септември, на който да не съм била щастлива, че отново съм на училище. Ваканциите ми са били като цяло приятни, но винаги го е имало желанието и нетърпението да съм там, в училище, със съучениците. 
През годините съм имала страхотни учители, попадала съм на такива, които само повтарят написаното в учебника, трети, които не знаят как да въдворят ред и да ни заинтригуват. Имах учител по география, който (сега си давам ясна сметка за това) имаше проблем с алкохола, имах изключително фина учителка по математика, която ни заведе до дом за сираци, за да ги зарадваме и да си поговорим с тях, преподавателката по английски в пети клас беше страхотна дама, имаше една математичка, която тормозехме жестоко, защото беше ниска и пълна, пък и не обичахме да решаваме задачи. Помня как историкът ни посрещаше с надпис на дъската : "Власите се давят накрая на Дунава"... 
Спомням си доста случки и уроци. Давам си сметка какви зверчета сме били и колко е било трудно на човека от катедрата понякога. В главата ми има и куп фактология, неща, до която не съм прибягвала изобщо,  защото навремето се наблягаше много на добрата обща култура. Да си призная нескромно, става ми приятно, когато чуя от някого: "Откъде го знаеш това?!" От училище. Във всеки един час и ден съм научавала по нещо - от урока, за съучениците си, за мислите и чувствата, за себеизявата, за живота... Несъмнено училището и учителите са ми помогнали да се опозная, да се развия, да порастна. Както и трябва да бъде. 
И ми е много мъчно, когато чувам от приятели, че ентусиазмът на децата им не е същият. Като лична обида го приемам. Да, мразех физическото, защото съблекалнята бе малка, вместо да играем на нещо, покривахме някакви тъпи нормативи, да, имаше и големи, които тормозеха по-малките, да, за малко да ме набият, че съм поискала по-сложно класно по английски от това на "В" клас... Не съм се чувствала идеално, искало ми се е да напиша нещо по-интересно и разчупено от стриктните теми и сега, от дистанцията на времето, мога да кажа колко много неща са куцали и е можело да бъдат различни. 
И все пак в училище срещаш много и различни хора, усвояваш не само уроци от учебника, създаваш си клуб по интереси и предпочитания, а с хората от приятелския кръг продължавате да споделяте емоции и случки години след това. 
Няма да се получи, ако само се оплакваме и критикуваме. Трябва да участваме и помагаме с мисъл и грижа, не със заплахи или юмруци. Няма да се получи, ако казваме на децата: "Не знам защо го учиш това, скучно е, но трябва" или "Остави го тоя идиот." Защото преди да изгради собствено мнение, детето ще разчита на нашия поглед и ще усвои нашето поведение. Малко уважение, повече толерантност и да не забравяме, че го правим за учениците. Още повече че ако дадем и шанс на учителите, нещата сигурно ще се променят. 

петък, 11 септември 2015 г.

Sonstiges

От немски - т. Разни. Като онези последните в дневния ред. При мен по-скоро като от потока на  съзнанието, макар че творчеството на Вирджиния Улф е все още недостижим и непокорен от мен литературен връх. Вчера си вървим и говорим по улицата, подминава ни момче с онзи небрежно-нахакан вид на непукист-бездомник. Извръща се леко и на правилен английски пита на какъв език говорим. В първия момент не реагирах, защото помислих, че ще иска пари или цигари. И все пак после отвърнах: "На български". А то:" Защото никога не съм чувал този език." Продължава натам с бодър вик: "България"...
Спагетите се варят тържествено. Така и не се научих да ги готвя и сервирам "al dente". И сосът ми е твърде богат на лук, чесън, кайма и подправки. Имам и вино, но вече пиех уиски. Но не пия толкова, че да се впиша сред артистичните натури. И гений не съм, защото личността и чекмеджетата ми са твърде подредени, пък и пиша доста красиво. И настроението ми е едно...влияе се от много неща, но твърде често и от времето - мрачно, дъждовно и изведнъж пробива слънце; радост и усмивки, след което се смрачава. Пусти сравнения, не ти трябват и не ги търсиш, мотаят се упорито в краката ти, а когато искаш да блеснеш с проза или мерена реч, в главата ти - пустош. Спагетите са готови. Ще нахраня питомното, дивото може да се излъже и да дойде.