сряда, 30 декември 2015 г.

Кино по празниците

Със сериозните заглавия не ми се получи заради не съвсем удобните часове на прожекциите, но така или иначе отдадох дължимото на куп ефекти и безумия, за да потвърдя за пореден път факта, че всяка следваща серия е все по-безумна. Малкото изключения като Властелинът на пръстените потвърждават правилото. И така, без да съм фен на Star wars, гледах последния филм без особена нагласа и ...става за гледане е единственото, което мога да кажа. Лошият беше някакво глупаво, пъпчиво хлапе, пълна подигравка с верните почитатели. Чернокожият актьор и бялото момиче...wtf... На принцеса Лея възрастта й отива. Кухо, кухо, кухо...
Сойка присмехулка - защо съсипахте увлекателното зрелище от първите две серии и почнахте да търсите философия и промисъл, и се опитахте да вкарате социален елемент и драма?! Това към създателите на филма. Ние, зрителите, пак ще отидем в киносалона и пак ще дадем парите за билета, поне не ни разваляйте удоволствието. 
Still Alice - в последните години много харесвам Джулиан Мур и си мисля, че заради закачливия цвят на косата и бледата й красота не получава всички онези роли, които заслужава. Филмът е красива и спокойна история за блестящ ум, погубен от Алцхаймер. Семейството се справя, подкрепя я, дори тъжните сцени са някак приповдигнати. Всъщност вместо покъртителен, филмът е равен, гладък, без емоции. С него и без него. А можеше да се получи страхотна история. 
Stay (2005) е от онези филми, които са толкова безумни, че хората решават, че може и да има нещо в тях. Както когато критиците не разбират нещо и затова го обявяват за шедьовър. Райън Гослинг, чийто актьорски талант и леко арогантно присъствие на екрана ценя, Юън Макгрегър,  който продължава да не ми допада ( има нещо хлъзгаво у него, никога не изпълва образа докрай), и Наоми Уотс, за която все още се двуумя, са трите основни персонажа - момче, което иска да се самоубие заради чувство на вина, психиатър, който се чуди какво става, докато се опитва да го предотврати, и приятелката на психиатъра, спасена от него след опит за самоубийство. Добре подбрани актьори, има мистерия, обаче - нищо. С филма и без филма.
The Riot Club - куп момчета от "елитен Оксфорд" търсят граници, опиянени от младостта, богатството и интелекта си... Арогантни идиоти, на които всичко им е позволено, търсят две нови попълнения за "елитарното" си клубче. Здравият разум е в лицето на момичето от народа, приятелка на единия, а границата, която прекрачват, е пребиването почти до смърт на собственика на кръчмата, в която правят една от сбирките. Финалът е уж зловещ, тъй като арестуваният подбудител и злодей не само спасява кожата, но и бива приласкан от бившите и по-дискретни членове на клуба. Два-три пъти се зачудих защо го гледам този филм и дори симпатичните мигли на сина на Джереми Айрънс не ми дадоха отговора. Филмът е заснет добре, десетте момчета са ок, но посланието остава неизвестно, най- малкото -неясно. Не се трогваме, не се впечатляваме, дори си казваме :"да бе, да...". Тоест по-скоро екипът е прекалил и не му се е получило.
Fireflies in the Garden - адски гаден Уилям Дефо, малко бледа Джулия Робъртс и сладък Райън Рейнолдс. Кари-Ан Мос не може да играе, бе хора! Интелектуално семейство, основно проблем баща-син, надмогване на детските спомени с творчество и успешна книга. Малко хаотично гледаме сцени от преди и сега. История, от която можеше да излезе и по-добър филм.
И за да завърша все пак с нещо по-положително Once upon in the West - дори и сега, дори и да не си фен на уестърните и всичко да ти се струва така бавно и протяжно, жестоките очи на Хенри Фонда, апетитността на Клаудия Кардинале и хармониката ни показват защо киното е велико изкуство. 
Бъдете здрави и си пуснете нещо, което обичате. 


петък, 11 декември 2015 г.

И още за най-хубавите подаръци

Ако имате баба и дядо, обадете им се, отидете да ги видите, поговорете с тях, попитайте ги как са, изслушайте ги дори да говорят за хора, които не познавате, изведете ги на разходка - те имат нужда от внимание;
Гответе, пазарувайте, украсявайте заедно - времето и вниманието, споделеността - какво по-хубаво от това;
Излезте навън, разходете се и вижте света - може да има много луди или ужасни нередности, но сме тук и сега. А когато се приберете, вземете си цветно, топло одеало и си направете палатка :) за боеприпаси се допускат домашен кекс и бисквити, шоколад с панделка, чаша чай или вино.
И не бързайте, празниците със сигурност не са за това кой е по-, по-, най-, а за да отбележим любовта, вярата и надеждата, да споделим и да си пожелаем хубави неща, да се усмихнем и да зарадваме някого, да изпълним и да си обещаем още нещо, да дадем, без да ни искат.

четвъртък, 10 декември 2015 г.

Празнично настроение и подаръци

Все по-често се убеждавам, че настроението ни може да се промени с малко волево усилие. И на фона на случващото се около нас добре, че е така, защото иначе рискуваме да изпаднем в жестока апатия. Надеждата да се съберем с близките по празниците и този път, без да се караме, ни крепи, вярата, че предстои нещо хубаво ни помага да преодолеем неблагоприятната равносметка, отново правим планове... И колкото и да са ми омръзнали коледните филмчета и песни, колкото и да не съм възпитана и научена да познавам и спазвам религиозните обреди, има у мен стремеж към чисти помисли и добрина. И към списъците с желания, късмети и подаръци все си добавям представата за пълна къща с възрастни и деца, вкусни гозби, много смях, елха, чорапчета и много кутии с панделки под елхата. Идилично или блудкаво ...всеки решава за себе си, но аз отдавна не страдам от истерията с безумното пазаруване и се радвам най-вече на това, че успявам да намеря време да се видя с приятели, да посетя роднини и да пожелая с цяло сърце радост и здраве. В това да измисля и избера подарък, да напиша пожелание има чар, който не съм открила в други празници.  
И като отворих думата за подаръци... Изобщо не говорим за коли и яхти, вила на Ривиерата или  диамантено колие. Говорим за усмивка и мисъл за другия. Говорим за жест и близост, за настроение и надежда. Да, по-добре е да ни показват колко сме важни и държат на нас, отколкото да си измиват ръцете с някоя безумна вещ, но друго е да получиш нещичко. Имаме нужда и от това. 
Има много хора, отчаяни и самотни, и като знаем колко бързо можем да се озовем сред тях, нека споделим мига и се порадваме на онова, което имаме и сме днес. Нека не откупуваме съвестта си с 2-3 смс-а на кратък номер ... Да дариш и да помогнеш - има много начини и нека го правим по-често, като научим и децата си. Ако досега не сте го правили, дарете, а от другата година отворете сайтовете на доброволческите организации, вижте дали и къде наоколо има старчески дом или такъв за деца, заведете още някого и попитайте от какво имат нужда. А днес, днес започнете с по-простичкото - близките, а на непознатия от улицата можете да купите кафе, да му дадете завивка или дреха. 
И така - кого и как да зарадвате? Децата са лесни - те отдавна са казали какво точно искат, от вас е преценката за практичността и бюджета. Не купувайте всичко, даже напротив - нека има още нещо, което да искат, а и им разкажете, че има деца, които няма какво да ядат, или са сами... Но отделете време да украсите елхата и да напишете писмо или картичка с поздравления и/или благодарности. Да цениш вниманието и подаръците е урок, който се научава. Удовлетворението от това да създадеш нещо с ръцете си, да получиш нещо ръчно направено...според наложилата се реклама - "безценно".
И стигаме до възрастните - толкова е трудно понякога да улучиш вкуса, размера и цвета... На хора, които имат всичко, а на хора, които не се радват на подаръци...какво да е?!
Хич не обичам да подарявам пари и ваучери, но няма как, когато говорим за колеги, с които не сме толкова близки и не сме сигурни какво да изберем. Козметика - ако не ни е указана като вид и аромат, не и не, рискуваме по-скоро да не улучим. Подаръчните комплекти от сапуни и душ-гелове може би ще зарадват по-възрастни роднини и хора с по-нисък бюджет, защото точно от тези "глезотии" те гледат да пестят. Дрехите са нещо практично, но ако не паснат размерите и цветът, разочарованието е голямо. Но може би хубави и стилни, най-вече удобни чехли за вкъщи, винаги могат да се ползват и за гости. 
За мен най-хубавият и желан подарък са книгите, но напоследък малко се чете. И помня с добро разкошните си пъзели с много части, ако и да отнемат време да се подредят. Но и това е нещо, което можете да правите с децата си. Имам и страхотна пижама с жираф, раница и куфар, които са здрави въпреки многото надежди, въздишки и багажи, с които ги пълня...
За домошарите чаши, хавлиени кърпи и халати, спално бельо в жизнерадостни цветове... Малко цветен акцент и живец, нещо практично, но и за спомен. Внимавайте с възглавничките за дивани - по-специфично е :))). 
Плюшени животни, не и не. Луксозно бельо, не и не... Картини и рамки за снимки... по-скоро не. 
Разбира се, най-лесно е да попитате или да поискате списък, а по-креативният и нетрадиционен вариант - билет за събитие (с достатъчно време за планиране), буркан със саморъчно направени късметчета за всеки ден от годината (ако човекът обича да пие кафето си с гости и бисквити), разходка из града с туристически автобус и тумба приятели, покана за парти, резервация за хотел или ресторант, докато през това време фирма изчисти основно къщата и изпере килимите... Много жени не биха си признали гласно, че искат фотосесия. Цветарник и рядко цвете в саксия за любителите на цветя, посещение при майстор шивач или обущар за модела от онова списание, детегледачка за уикенда, докато вие пиете кафе, четете списания, отивате на кино или нищо правите...онзи скрин, за който тя не спира да говори, играчката, която той си е харесал... 
Мислете, без да бързате, с желание и любов. Сатирата и закачливостта оставете за друг път