петък, 19 август 2016 г.

В очакване

Мислейки за собствени деца, обикновено съм си представяла 2-3 с идеята, че когато са повече ще им е по-забавно в игрите, а и ще имат с кого да споделят и на кого да разчитат във времето. Харесвам филмите, в които семействата се събират по празници и всичко е смях, закачки и еднакви пуловери. Не съм расла с мисълта, че ще бъда идеалната майка, но винаги съм свързвала появата на дете първо с отговорност, после с всичко останало. Затова смятам, че е по-добре човек да стане родител в осъзнатите си години. Разбира се, рецепта и гаранция няма. В очакване на първото си дете ще споделя тук само някои размисли и факти с цел да бъда полезна, без да се повтарям с многото сайтове по темата. 
Най-хубаво е детето да се появи желано и чакано, без да му се прехвърлят неосъществените родителски копнежи. Свикнете с мисълта, че животът ви ще се промени и по възможност си направете предварителни медицински изследвания, не си поставяйте срокове, когато му е времето, нещата се случват. Поговорете с човека да себе си, без да му поставяте ултиматуми, за да има само радост, когато видите двете чертички на теста. 
И така, девет месеца са много време, помислих си аз. Е, вече изтичат и съм в очакване. Дали съм готова, дали ще се справя, как ще мине всичко - това са нещата, които неизбежно минават през главата на бременната жена. Инстинктивно фокусът на нещата се измества и личността ти минава на втори план. Има време за четене и ограмотяване, за промяна в настроението, за радост и тъга. Бременността протича по общи правила и все пак е строго индивидуална - при мен нямаше бурна еуфория, спестих си повечето неприятни неща като гадене и повръщане, удвояване на теглото, развиването на странни вкусове, киселини, непоносимост към миризми... 
Природата наистина го е измислила - спря да ми се пие кафе във втория месец, да не пия алкохол (като цяло не пиех много и преди) изобщо не беше проблем, в умерени граници ядох всичко онова, което ми се яде и обичам, дори т.нар. нездравословна храна. Лекарства, желязо и витамини почти не съм пила, с изключение на фолиевата киселина, с която е добре да се започне още преди забременяване (което аз не знаех). Когато можех, нощем спях - недостатъчният сън е основният ми проблем. Когато съм неспокойна, не мога да заспя, будя се често в късна доба и се въртя, ранна птица съм и не мога да наваксвам през деня. За да компенсирам умората, гледах да се движа повечко през деня и да си създавам позитивна нагласа. Не съм прекалявала с четенето на специализирана литература и форуми. И се стараех да не си го изкарвам на никого, когато ме връхлети умората, коремът ми натежи или настроението ми изведнъж стане ужасно минорно. 
И, да, говоря на бебето - казвам му какво правя, с кого говоря, какво ще правим заедно, когато се появи, а то отвръща с протегнато краче или ръчичка.