tag:blogger.com,1999:blog-33690144875244984102012-02-05T17:14:36.286+02:00Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.comBlogger1511100tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-22756904720517075282012-02-05T16:59:00.002+02:002012-02-05T17:14:36.297+02:00

За художествения превод на някои заглавия от кино афиша няма смисъл да отварям дума. След като в киното се оказа, че по технически причини не можем да гледаме "Мъже, които мразеха жени," напосоки взехме билети за "Кешбол." В залата влязох с леко свито сърце, но филмът се оказа лежерен и много приятен. Американски филм, но много премерен. И макар да не харесвам и разбирам бейзбола, се насладих на

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-45950508247608460892012-01-31T20:16:00.002+02:002012-01-31T20:29:21.303+02:00

Жестоко и много трябва да си сляп, за да обичаш!И да не си задаваш въпроса защо!Тръгнеш ли да отговаряш...не е на добре.

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-70741515075651359812012-01-02T14:50:00.003+02:002012-01-02T14:56:37.460+02:00

С чаша кафе, изтегната на леглото в стая, огряна от януарското слънце... Не ми се правят равносметки точно сега. Само се надявам като всяко ново нещо 2012-та да е различна! И покрай многото пожелания, които направих и получих, ми хрумна, че в тях все пожелаваме нещо за себе си. Затова тук ще пожелая нещо на онези, които не познавам, ще пожелания нещо за околните...Бъдете здрави, имайте вяра и

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-42174187476621046152011-11-20T19:45:00.002+02:002011-11-20T19:51:25.333+02:00

е постановка, подходяща за събота вечер, защото е леко дълга, но в никакъв случай досадна. С изключение на едно-две преигравания изпълнението бе страхотно. Категорично имам забележки по отношение на превода - твърде буквален и на места се губеше ефектът на репликите. Бойка Велкова, която не успях да харесам в "Трамвай желание" тук е фантастична. Невероятна. Посланието може би не е твърде

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-69287312453122312822011-11-10T18:33:00.002+02:002011-11-10T18:41:02.558+02:00

корейска кухня и суши - ммммммм, не;индийска, ливанска и мароканска кухня - ммммм, даа;трилогията на Стиг Ларшон "Милениум" - три пъти да;новото филмче на Уди Алън "Полунощ в Париж" - категорично да!Въпреки цялото безумие и суета на делничното ежедневие човек трябва да намира време за малките си радости :)

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-15621623869006082282011-07-22T20:45:00.003+03:002011-07-22T20:47:21.351+03:00

които не мисля или няма да направя. Очаквам същото от околните, но до момента си оставам само с очакване...

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-39537041218124545172011-07-22T20:41:00.001+03:002011-07-22T20:44:19.912+03:00

ОСТАНИ ТАЗИ НОЩ Дамян ДамяновОстани тази нощ! Тук при мен остани!Двете тежки врати любовта ни ще скрият,ще ни пазят отвън тези неми стени.За една нощ сами ще избягаме ние.Ще избягам във теб, ще избягаш във мен.В тиха златна гора ще потънеме двамаи ще гоним насън оня дивен елен,който бяга във нашите сънища само!Остани тази нощ! Като куче отвънще ни пази до утрото будният вятър...Остани тази нощ!..

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-27660785305431223692011-06-02T19:46:00.002+03:002011-06-02T20:06:40.532+03:00

Преди време някой в блога ми препоръча да прочета "Моят замък"на Доди Смит. Случайно се оказа, че моя приятелка е попаднала на нея в читалищната библиотека и ми я даде. Още щом прочетох първите няколко страници, разбрах, че това е една от моите книги :)Кротка и нежна, в настроение за любов - такава си представях героинята, така се почувствах и аз, докато поглъщах текста. Дори малко меланхолична,

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-3692703591856766382011-04-25T21:51:00.003+03:002011-04-25T22:02:33.685+03:00

С ожулени и насинени от каране на колело колене, с ведра усмивка и малко уморени очи - това съм аз днес, ден след рождения си ден. Без много шум и равносметки, с добри приятели и на слънчево място - какво повече му трябва на човек :)Малко странно и по-скоро интересно е как се променят разбиранията и желанията ни през годините, важното е, че все пак оставаме верни на себе си.

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-59160650684367407932011-04-16T19:09:00.002+03:002011-04-16T19:32:35.363+03:00

След дълго чакане и борба за резервиране на билети успях да го гледам и мога да заключа, че няма да загубите нищо, ако го пропуснете. Дори Христо Шопов и Захари Бахаров не успяват да го спасят. А аз тях много ги харесвам.Темата за нет-а и онова, което търсим в нея, е представена с познаване - с достатъчно типажи и истории, но 95 % от репликите са клише и не успяват да ни изненадат и

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-70863989185343261632011-04-09T18:10:00.000+03:002011-04-09T18:11:13.979+03:00

Иска ми се да можеше...

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-69058842337525419882011-03-27T20:19:00.002+03:002011-03-27T20:25:31.523+03:00

Гледах го най-накрая, за да споделя, че филмът е заснет добре, звучи достоверно, а младите актьори играят убедително. Имайте предвид че макар кадрите с ядене на филии с лютеница върху в. "Работническо дело" да умиляват, филмът всъщност е леко тъжен.

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-67329852374268443582011-02-21T22:28:00.000+02:002011-02-21T22:29:42.529+02:00

you know I love you...

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-16094125903403689862011-02-06T17:43:00.002+02:002011-02-06T18:28:35.039+02:00

В последните дни непрекъснато ни заливат с призиви да бъдем спонтанни и смели, да покажем на любимия колко държим на него, но по някакъв нетрадиционен начин. Думата "романтика" става една от най-споменаваните. Организират се конкурси за любовни признания и послания. И най-често разни хорица се престрашават да се направят на такива, каквито не са, и да купят едно от онези безумни сърца, на които

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-63101813195566474782011-01-26T19:17:00.001+02:002011-01-26T19:19:36.546+02:00

навън. А на мен ми е топло отвътре :)

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-57940968075503117562011-01-13T17:34:00.004+02:002011-01-13T18:05:37.700+02:00

След три часа блогът ми ще стане на 3 години. За малко да пропусна рождения му ден. Исках да напиша хубава статия, която да допадне на малкото приятели, които го четат. Но не намирам подходящите думи. В отпуск съм, защото от две седмици се опитвам да се преборя с досаден ларингит. И се оплаквам, и мрънкам. А до мен цяла седмица стои жена, преминала две операции на рак на гърдата, химиотерапии,

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-24937326892873137802011-01-11T20:34:00.002+02:002011-01-11T20:38:16.838+02:00

Тази година не си пожелах нищо в 00 часа на 31-и, бях заета да водя дунавско хоро в механата. Бях спокойна и щастлива, нямах време за тъжни мисли и равносметки. И не знам откъде тази увереност, но смятам, че 2011-та ще е по-ласкава, по-щедра и по-благосклонна към нас, а каквото не ни донесе, ние ще потърсим сами.

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-68666397899135347632011-01-10T14:13:00.002+02:002011-01-10T14:16:39.526+02:00

Бях забравила що е то фентъзи, но вчера пътувах с автобус 5 часа и имах нужда от нещо интересно, ненатоварващо, с което да убия времето. И успях да го постигна с въпросната книга. Докато я четеш, те увлича, но след като я затвориш, трудно ще разкажеш в подробности за какво става дума, тъй като няма смисъл да я помниш :)Но беше приятно бягство назад към детството и нямам угризения. Прииска ми се

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-79327881412569426452011-01-05T21:42:00.002+02:002011-01-05T21:50:02.503+02:00

The day is gone when the angels come to stayAnd all the silent whispers will be blown awayAnd lying in the corner a pair of high heel shoesHanging on the wall gold and silver for the blues.One too many wasted sunsets, one too many for the roadAnd after dark the door is always openHoping someone else to show...http://http://www.youtube.com/watch?v=2nAb9CfR8pE

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-20771314241657093642010-12-12T19:58:00.002+02:002010-12-12T20:08:50.311+02:00

Български филм от 1984 година. За сестра от патронажа на "Социални грижи," за самотните старци, за които се грижи, и за озлобените им наследници.Филм за старостта и самотата - "ракът може да те пропусне, старостта - не."Не правят вече такива филми.

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-68310014322280863152010-12-08T21:07:00.002+02:002010-12-08T21:09:53.977+02:00

дърпам кожицата на устните си до кръв. За да ме отрезви и да си премълча.

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-89329852759558216332010-11-28T20:04:00.002+02:002010-11-28T20:46:09.054+02:00

Да, ама друг път. Няма да пиша за последния филм на Уди Алън (който много ми допадна), само използвам заглавието. Често, когато дълго чакаме нещо да ни се случи, си изграждаме представа за начина, по който това ще стане. Използваме представата, за да се приспим след дълго въртене и наместване в леглото. Добавяме нови елементи или махаме досадни подробности, напасваме, нагласяме, за да изглежда

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-77687262158988476412010-11-26T22:34:00.005+02:002010-11-26T23:31:02.051+02:00

And I was lost for words in your armsattempting to make senseof my aching heartif I could just be everything and everyone to youthis life would be just so easy.Not enough time for all that i want for youNot enough time for every kiss and every touchand all the nightsi wanna be inside you ...Тази вечер писах и трих, защото нито едно изречение не ми се стори достатъчно добро, докато тази песен

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-52775655366681465382010-11-20T19:46:00.003+02:002010-11-20T20:02:26.310+02:00

Испанският филм, който гледах от започналата "Киномания." Социална драма, представена без наситен драматизъм и с чувство за хумор. Мъж със синдрома на Даун, на 34, започва работа и се влюбва в една от многото жени, с които работи, докато тя не спира да спи с различни мъже за по една нощ. В ролите - Лола Дуеняс и Пабло Пинеда - много добри. Филмът като че ли е по-оптимистичен, отколкото се

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-25929586171361028522010-11-20T19:30:00.002+02:002010-11-20T19:42:59.300+02:00

Името на Том Форд свързвам с работата му за марката "Гучи," а Колин Фърт харесвам откакто гледах "Гордост и предразсъдъци." Затова след известно колебание (поради късния час на прожекцията - 21) отидох да гледам "Самотен мъж," който разказва за университетски професор, който трудно понася самотата, след като любимият му умира в пътна катастрофа и едва не се самоубива. Историята е заснета

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-5417429571177541452010-11-17T20:36:00.005+02:002010-11-17T20:59:43.538+02:00

Well, I believe there's someone watching youThey're watching every single thing you sayAnd when you dieThey'll set you down and take you throughYou'll realise one dayThat the grass is always greener on the other sideThe neighbour's got a new car that you wanna driveAnd when the time is running out you wanna stay aliveWe all live under the same skyWe all will live, we all will die...Ако за миг

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-46810482533539308192010-11-05T22:47:00.002+02:002010-11-05T22:52:55.090+02:00

и плаках. Молих се наум и се надявах. Сънувах и те чаках дълго, но ти не се яви. Не ме разбра, не се впечатли, не ме докосна. Бях искрена, унила и нещастна. Чаках те. Да ме видиш, да ме откриеш, да ме потупаш по рамото. Да поискаш да се грижиш за мен. Да ме обичаш и откриваш. Да се смеем заедно.Става късно, прибирай се. Не ме търси, не ти предлагам нищо. Свърши се. Уморена съм и рязка. Да беше

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-41108165715352755862010-11-05T22:31:00.002+02:002010-11-05T22:43:31.746+02:00

хубава, а притежавам интелект над средния. Това често води до проблеми в общуването ми с хората. Казвам истини, които трудно се понасят. Но кой друг, ако не приятелят ще ти каже как изглеждат нещата отстрани?! Кой друг ще ти каже да направиш компромис или да спреш да се правиш на тъпак?! Кой друг, ако не приятелят ще ти представи другата гледна точка?! Той далеч не цели да те уязви или да ти

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-22577124004414364302010-10-27T20:10:00.002+03:002010-10-27T20:25:57.805+03:00

Приятен и много мелодичен български филм. За (не)разкритите чувства и (не)споделената любов. За ученичките и учителите. За вярата и съмненията в себе си, за живота, който водим, и принципите, които отстояваме. За парите, мизерията и самотата. Простичка история за момиче, което съсипва живота на своя учител от ревност, и след случайна среща събира сили да му го признае. Разказана кротичко, тя няма

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-5187653438241079392010-10-18T21:46:00.002+03:002010-10-19T00:00:26.313+03:00

Слънчев и топъл през октомври, оживен, гостоприемен и шумен - от Paseo Imperial до Paseo de la Castelana през Plaza de San Miguel, Plaza de San Ildefonso и Plaza de Alonso Martinez. По малките улички, които ги има само на картата. Или накъдето ти видят очите и те поведат краката - по пътя на плочките или следвайки табелките с красиво изписани букви. В градинката пред Кралския дворец или край

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-75596614486225104022010-10-07T23:12:00.002+03:002010-10-07T23:18:08.945+03:00

Желанията ми са толкова прозаични, че се срамувам да ги изрека на глас...

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-42145129655587546282010-10-07T23:07:00.003+03:002010-10-07T23:12:32.796+03:00

От филма не става ясно какво представлява тя. Той е само по мотиви от романа на Емил Андреев - историите и характерите са доста променени. Той е от филмите, за които не ти става ясно защо са направени и се питаш защо си ги гледал. Актьорите са добре подбрани, но не успяват да го спасят. Някак нелепо си припомних звучната българска дума "уруспия..."

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-26204715450804115352010-09-23T20:21:00.002+03:002010-09-23T20:39:11.173+03:00

Не мога и не мога да намеря по-подходящо описание на начина, по който времето ни изтича. Или по-скоро спрях да го търся, защото това ми харесва. С лек намек за неумолимост, но без излишна грубост. Защото колкото и да помъдряваме с годините, така и не успяваме навреме да осъзнаем този факт - времето тече бързо и сме за много кратко тук. Което не значи автоматично да хукнем да правим глупости... :)

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-44137457219402253902010-09-23T20:03:00.003+03:002010-09-23T20:20:28.052+03:00

Носете си новите дрехи, момчета,падаме, както ходим, умираме, както спим.Въпросите на тази планета я решим,я не решим...Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем...Ще обичаме утре, утре ще бъда любим.Носете си новите дрехи, момчета,падаме, както ходим, умираме, както спим.Не казвайте: утре ще почнем голямото,днес да спечелим

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-16905636586891860722010-09-12T22:54:00.004+03:002010-10-18T20:46:40.086+03:00

След час ще започне рожденият ти ден. Този път няма да те поздравя и няма да ти избирам подарък. Така се стекоха нещата и всичко се разми. И все пак ти пожелавам здраве - за теб и близките ти; споделеност - на мечтите, настроенията, идеите и чувствата и шепа четирилистни детелини - за късмет. Честит рожден ден...

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-54645540884626058122010-09-04T17:21:00.002+03:002010-09-04T17:32:21.304+03:00

в дъждовно време да не преровя чекмеджетата и да не прелистя старите папки. Няма как да не се настроя леко меланхолично, да си спомня някои стари случки и да не препрочета някои текстове ...Миг като вечностОще преди да те срещна в живота си -теб съм обичал.В древни гравюри и улични фотоси,в звездна поличба,в шумни площади и празни понятия,в цирков спектакъл,по телевизия, по телепатия -теб аз съм

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-9704821098056535502010-09-04T16:46:00.003+03:002010-09-04T16:59:43.596+03:00

Авторката открих случайно на созополския плаж с книгата "Дъщерята на Канибала." Прочетох я бързо, поради което в момента дори не си спомням името на главната героиня, но историята ми хареса. Като се прибрах в София, при пореден набег към книжарницата до работа, без да се замисля, си купих и "Указания за спасяването на света."Отново имаме странна история, в която чрез игра на случайността и

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-66319074248567084052010-08-15T22:20:00.002+03:002010-08-15T22:58:18.247+03:00

Има нещо опасно в това да пишеш от първо лице. Защото хората, които те четат, трудно могат да разграничат автора от героя. И вероятно приписват на първия черти, които той не притежава. А понякога героят не е толкова добър, колкото ни се иска. И намразваме автора, без дори да го познаваме. Докато четях "естествения" роман на Георги Господинов, се борех с усещането си за него/за героя. Пред очите

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-12374312778156798802010-07-31T14:37:00.002+03:002010-07-31T14:51:15.096+03:00

на Людмила Улицкая се оказа неочаквано забавно четиво. Или по-скоро аз направих такъв прочит на книгата, защото за разлика от "Медея и нейните деца," която започнах, но не успях да дочета, тя върви гладко и леко. Което малко ме изненада, защото авторката без съмнение много достоверно описва характери. Но в никакъв случай не досажда с протяжни описания и нетипични сравнения. В историята на Шурик -

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-89845174037012211552010-07-19T19:45:00.003+03:002010-07-19T20:16:56.150+03:00

го няма. Вече. При сблъсъка ни преди време за момент извръщах глава от силно нахлулата и леко неприятна миризма. :) Обичам слънцето и доброто настроение, което ни донася, чакам емоциите, които в повечето случаи не преживявам наистина. Е, мразя това, че пясъкът е навсякъде по мен, пък и трудно ще ме накарат да стана, за да посрещна изгрева или да съм някъде там, за да изпратя залеза и деня. От

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-38366004822559371962010-07-19T19:27:00.003+03:002010-07-19T19:45:04.033+03:00

Прочетох я вчера. А преди малко попаднах на тази статия http://www.azcheta.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1110:men&catid=3:review&Itemid=27. И ми се ще да споделя, че съм съгласна с някои от нещата, но не с всички.Да, книгата няма да е интересна за мъжете - липсва интрига и има твърде много оценки и самооценки. Освен това са представени в изключително неблагоприятна светлина.Да,

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-73823308269937078462010-07-15T21:26:00.003+03:002010-10-18T20:49:04.003+03:00

Много павета и неравности, тесни улички изтърколили се насам-натам, красиви къщи, пазещи своите тайни, и малки бурканчета със сладко от смокини ... Тераса, през която слънцето брутално нахлува в стаята и те събужда рано сутринта, тераса, на която пиеш кафето си на бавни глътки, тераса, на която просто гледаш морето, слушаш вълните и нищо друго няма значение, докато фарът отляво не ти намигне

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-60379496207714792722010-06-28T21:10:00.003+03:002010-10-18T20:49:39.987+03:00

може би ще отворя бар. Не много голям. С удобни сепаренца за четири до шест души, с барплот на късата стена срещу вратата, с мека, приглушена светлина. Ще звучи музика, която да припомня ученическите или студентските години, отвреме-навреме нещо по-съвременно. Ще е уютно и непретенциозно, без прекомерен брой посетители, но пък с редовни клиенти. Разговорите може да са делнични, а може и

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-75913399486748647112010-06-27T20:40:00.003+03:002010-10-18T20:50:04.677+03:00

мъж да пие коктейли. Да излезе в петък вечер с приятели, да отиде на бар, но не за да гледа световното, а ... да пие коктейли. Жълти, зелени, сини, с една сламка или с две, с лимончета и много лед... Странно е и не ми се връзва.Друго си е чаша голямо с някой от любимите мъже - Джак, Джим или Джони.

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-24756620708923438812010-06-27T20:27:00.003+03:002010-06-27T20:38:57.172+03:00

Пак в театър София. Допада ми този театър, макар да бях изненадана от начина, по който бе поднесена постановката. Във всяка една от стаите зрителят се озовава след кратко приплъзване в тъмнината по червен килим, който те отвежда ту в другия ъгъл на мраморното фоайе, ту в мазето, ту на втория етаж ... Хитро. Добре, че бях по дънки, а не официално облечена. Филмът съм го гледала навремето, но се

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-18674065094446025352010-06-24T20:54:00.004+03:002010-10-18T20:50:41.695+03:00

беше някак кротка, тиха и мила. Без много хора по улиците и по плажовете наоколо, без искрици и блясък в очите. Е, аз и така си я обичам, но все пак не ми харесва толкова унила. С много молове и с малко хора, с много кръчми, ама без настроение, с хубави момичета, но с груби момчета.Варна - много слънце и различни аромати - на трева и водорасли, на потна кожа и слънцезащитно олио, на море и още

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-80631918103312079552010-06-22T20:58:00.004+03:002010-06-22T21:21:54.097+03:00

Обичам да ходя на театър, макар и да не съм най-големият му почитател. Защото колкото и да са хубави някои постановки, една неумела режисура, няколко твърде кресливи актьори и безумен текст са способни да те разочароват задълго. Бях скептично настроена, докато сядах на третия ред в театър София, но се оказа, че не съм съвсем права. Нямах никаква представа каква е историята, нито кои актьори ще

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-14165351712491900232010-06-01T20:12:00.003+03:002010-10-18T21:08:20.074+03:00

Под знака на горните три премина месец май - 4 театрални постановки, три-четири игрални филма и няколко нови и не толкова нови книги. "Всяка година по същото време" - Анета Сотирова и Тодор Колев - добър тандем в мила история - той и тя имат дългогодишна връзка, която консумират веднъж, на уречената дата от първата си среща, в един хотел. С чувство за хумор, но и лека неискреност на места

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-69090512055725566572010-05-18T22:26:00.002+03:002010-05-18T22:45:57.120+03:00

When you are weary, feeling small,when tears are in your eyes, i will try them all.I'm on your side when times get rough and friends can't be foundLike a bridge over troubled water i will lay me downLike a bridge over troubled water i will lay me down ...Много успокояваща песен - нежна и кротка. Как да не си я пуснеш точно тази вечер, след като си гледал интересна театрална постановка, която за

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-39379592438997297212010-04-18T18:34:00.002+03:002010-04-18T18:48:11.143+03:00

Книгата прочетох отдавна, а филма гледах вчера. И останах очарована. Явно покрай гледането на новите български филми съм се настроила леко скептично и все очаквам неприятна изненада. Да, ама не. Филмът е добре направен и се гледа с удоволствие и много смях. Сценарият е изцяло по книгата, като във филма (по обясними причини) са подчертали сюжетната линия. Не са заложили прекалено на пародийния

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-70341753876927425502010-04-16T19:40:00.002+03:002010-04-16T20:15:13.163+03:00

Много приятелки са ми казвали, че на 30-ия си рожден ден са плакали дълго и са се чувствали глупаво, без да има явна причина. Заради това, че преминават някаква невидима граница, заради това, че вече не са в графата "млади," заради първите бръчки. Аз не плаках. Бях в добро настроение почти до края на вечерта. Пак дълго го мислих и организирах, правих списъци - с гости и за подаръци. Надявах се,

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-70016281437087207292010-04-13T22:18:00.003+03:002010-10-18T20:51:19.345+03:00

ще го направи и втори път. Да те нарани, да ти посегне, да те обиди. Често сме склонни да извиняваме, оправдаваме и забравяме. До следващия път. А не бива да го допускаме. О, да, на следващата сутрин почти всичко е забравено и заличено, в светлината на деня нещата изглеждат по-различно и сякаш нищо не се е случило. Но още първия път, в който умишлено ти причинят болка, бягай надалеч, без да се

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-41216950409959430822010-03-30T21:33:00.003+03:002010-10-18T21:08:40.701+03:00

"Положително качество на човек, което се основава на правилна самооценка, съзнаване на качествата и самоуважение" - определение, взето от тълковен речник.Харесва ми мисълта, че "Достойнството на човек не може да бъде отнето, защото то може само да се загуби" (цитирам по памет).Не губиш достойнството си, когато се извиниш.Не губиш достойнството си, когато казваш, че обичаш, а не ти отвърнат със

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-28399134541580695122010-03-30T17:50:00.002+03:002010-03-30T18:46:18.865+03:00

http://http://sovichka.blogspot.com/2010/03/blog-post.html - текст на Цвета Стоева, видян в Блогосферата на в. Дневник - надявам се да съм успяла да пусна линка. Че както стана ясно, не съм много грамотна технически. Текстът ми прозвуча адски познато. Сякаш съм го чела отдавна, а всъщност публикацията е днешна. Може би защото тези дни разсъждавам по темата. Без да стигна до извод. Защото тези

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-40559478003528906382010-03-24T22:18:00.003+02:002010-03-24T22:48:58.728+02:00

Две вечери подред, виждайки се с различни приятели, чувах хвалебствия за тази книга. Когато тръгнах да я търся в книжарницата обаче, не се сетих нито за името й, нито за това на автора - Карлос Руис Сафон. В крайна сметка - дадоха ми я да я чета. И я прочетох почти на един дъх. Адски увлекателна е, развива няколко сюжетни линии и те пренася в света на детското ти въображение (по-точно

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-71491449257647403802010-03-18T19:31:00.002+02:002010-03-18T19:38:25.843+02:00

Моя приятелка горещо го препоръча, затова го изгледах докрай. С малко смесени чувства, защото въпреки доброто чувство за хумор филмът върви малко бавно. Но пък колекционерската нишка е доста добра идея.Ако ви се гледа нещо нетипично, това е. Асоциацията (макар мащабът да е несравним) със "Сибирският бръснар" е съвсем бегла.

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-59272979238470073442010-03-09T20:25:00.006+02:002010-03-09T20:49:39.451+02:00

в бащината къща, когато вечерта смирено гасне... Всъщност никак не обичам Дебелянов, но думите му са звучали много по-отчетливо в главата ми от тези на повечето поети, изучавани в училище - по-мелодични и меланхолични са. Нямам бащина къща, в която да се прибирам и скривам от света, но обичам да се завръщам ... у дома.

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-10188018089880589092010-03-09T20:16:00.003+02:002010-03-09T20:22:42.553+02:00

ми се вижда прекомерна. Твърде много заглавия, трудно ги отсяваш и в един момент ти писва. Все пак успях да се зачета дотолкова, че да реша, че "Прекършени прегръдки," "Момичетата от мола" и "Кумбийска връзка" няма да ги гледам. Проявявам интерес към "Най-прекрасният ден," "Прешъс," "Стъклената река" (само защото преди време прочетох книгата, по-скоро я разкритикувах, но ще ми е любопитно как са

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-21313380006114139772010-02-23T20:27:00.003+02:002010-10-18T20:51:43.220+03:00

Снощи исках да погледам някой приятен филм, за да се успокоим аз и нервната ми система. След Изгубени - сезон 6-ти, епизод 4-ти, който завърши много тъпо, това се оказа непосилна задача. Започнах от "Шерлок Холмс," но макар да харесвам "Две димящи дула," Робърт Дауни-Джуниър и Джъд Лоу, не се получи. Първите пет минути ми дадоха да разбера, че това определено не е моят филм. Не и с това буйно

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-39798572271502377472010-01-30T21:01:00.003+02:002010-10-18T21:02:12.922+03:00

Понеделник - нова седмица, нов късмет - все още вярвам в това.Вторник - най-накрая гледах Аватар. След триседмични опити да се сдобия с билет, успях. Всъщност през въпросния вторник филмът вече не ми се гледаше толкова, но ... Ефектите са изумителни, фантазията на Джеймс Камерън - също. Дори малко се постреснах. Според мен още не сме дорасли за 3Д-ефектите.Сряда- от нищото ми се отвори много

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-69878479638827811292010-01-24T19:33:00.003+02:002010-01-24T19:50:50.694+02:00

За него чух случайно от бившата си съквартирантка, завършила арабистика. Не бях гледала ирански филми, но си казах: "Защо не?!" И се уговорихме за прожекция в Евро-българския културен център. Нямаше много хора, но все пак изпълнихме малката заличка 2 - дори не знаех, че такава съществува. В нея все едно си в собствения си хол - има 5 реда с по 4 места :) Филмът се казваше "Последната кралица на

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-43505930424599470332010-01-18T21:34:00.002+02:002010-01-18T21:42:15.661+02:00

да гледам Аватар. Билети за хубавите места няма. Не помня откога не се е случвало подобно нещо. За сметка на това "Къде покриха Морган" става за гледане с много зор - добре, че е Хю Грант. Сигурно заради това разпоредителят на втория опит за влизане (при първия залата не беше почистена): "Вие за Хю Грант ли бяхте? Заповядайте." Щото Сара Джесика Паркър става само за "Сексът и градът," и то

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-29515912434348981472010-01-18T21:10:00.002+02:002010-01-18T21:33:40.200+02:00

Напоследък е трудно да откриеш разкази сред купищата многостранични романи. А на мен винаги са ми допадали. По-кратки са и е по-трудно да измислиш подобаващ финал, всичко трябва да е премерено. Е.-Е. Шмит като име на автор въобще не ми вдъхваше доверие. Очаквах сухо и сиво писане, досадни фрази и лек назидателен тон. Незнайно защо реших, че ще има някакво сходство с Кафка. Е, няма. Долавям

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-60104889756684656182010-01-10T19:10:00.004+02:002010-01-10T20:00:05.330+02:00

Не, не прекарах Коледа в Париж. Бях си вкъщи, при мама. Това е заглавието на роман на Съмърсет Моъм, за който не бях чувала, преди да го видя на рафта в книжарницата. Прочетох го на един дъх. Изумена съм от това в какъв унисон е с настроението ми напоследък. Докато ненатрапчиво се разказва историята на Чарли - младеж от сравнително заможно семейство, който отива в Париж за празниците, за да се

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-21633071819300150452009-12-21T21:12:00.003+02:002009-12-21T21:30:17.243+02:00

планове за 31-и. За пръв път от много време насам. И дори не съм се притеснила заради това. Каквото дойде, а ако ли не - какъвто си го направя ще е празникът. Нямам резервация за лъскав и претенциозен клуб, не съм организирала приятелките - този път всеки се спасява сам. Хрумвало ли ви е, че може да си прекарате отлично, като редите красив пъзел от онези, с много парчета?! Ще си приготвите любими

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-5775414009233631432009-12-13T20:42:00.002+02:002009-12-13T21:09:50.550+02:00

Интересна книга. Внесе глътка свежест или по-скоро груба нотка вулгарност в изморителното ми ежедневие. Авторката Елена Феранте разказва с много добър усет за чувствата и усещанията на съпруга, изоставена от мъжа си заради по-млада жена, и описва правдиво неразбирането, гнева и отчаянието й. Историята завършва добре, но някак ненатрапчиво и леко, не и захаросано. Има момент на прекаляване с

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-52128021583226975862009-12-13T20:31:00.002+02:002009-12-13T20:42:19.404+02:00

Неделният следобед е идеалното време за гледане на тъпи филми. Но не и толкова тъпи, колкото този. На български е преведен като "Смъртоносен противник." Само не разбрах Джейми Фокс какво прави там - закъсал е за джобни вероятно. Филмът нито развлича, нито навежда на размисли; не е скоростен екшън, няма ефекти. Чудя се защо въобще са си направили труда да снимат подобен филм.

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-47738788014906059342009-11-26T22:33:00.002+02:002009-11-26T23:01:34.024+02:00

Или "Преди година през зимата." Европейско кино, макар че всъщност филмът е немски. Не, не бъркам географските понятия. Но обикновено имам предвид италиански или френски филми. Малко е странно, че се сещам за "Хотел Рай," "Комисар Рекс" или за т. нар. романтики по Розамунд Пилхер, но не и за хубава немска драма. Всъщност драма не е най-точното определение, но в момента не се сещам за по-добро.

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-75563397008514803462009-11-18T22:16:00.004+02:002009-11-18T22:32:05.637+02:00

Марибел Верду е сред малкото имена на испански актьори, които знам. Харесвам я - има непринудено излъчване, играе добре и филмите й като цяло са приятни."Седем билярдни маси" е свеж полъх сред навалицата американизми. Филм за бащата, който не е на мястото си, когато ти трябва, нехае и не те подготвя за живота, подлага ти крак, за да не го засенчиш, за дъщерята, която успява да загърби миналото,

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-27725123088059254162009-11-18T21:55:00.002+02:002009-11-18T22:15:37.836+02:00

С този филм открих Киномания-та тази година. Не знам за вас, но аз съм от онези хора, за които ходенето на кино не може да се сравнява с гледането на филми вкъщи, на плазмата. Усещането да седнеш в някой стар салон (Дом на киното, Одеон, Люмиер ...) е съвсем различно. (Все още не мога да свикна с пуканките в мултиплексите). А и много рядко ми се случва да отида да гледам филм, който да не ми

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-1418509093114991112009-11-08T21:30:00.005+02:002009-11-08T21:52:15.846+02:00

Вече не пазя хартиените писма, поздравителните картички и тематичните смс-и. Откакто пиша в блога, не водя и дневник. Ако някой някога се заинтересува от мен, как ли ще разбере каква съм била?---Не мога да спра да харесвам и гледам романтични филми. Дават ми нещо, което липсва в живота ми.---Обичам топлите съботни следобеди, прекарани в разходки и разговори с приятелка.---Трудно забравям едва

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-23257895674495845872009-11-01T20:07:00.003+02:002009-11-01T20:35:11.840+02:00

Любим автор - Пат Конрой. Изящен стил - с образни сравнения и подходящи епитети. Обичайни теми - семейства, в които (не) всичко е наред, деца, израсли и (не) успели да преодолеят комплексите си, приятелство надмогнало годините и истините, казани на глас, нотка католицизъм. Точно довърших книгата днес и попаднах на доста критично мнение за нея в сайта "Аз чета ... за вас и с вас." Ако си чел

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-84228128406806548132009-11-01T19:43:00.002+02:002009-11-01T20:06:41.974+02:00

Удачно избрано заглавие - атрактивно. До момента прочетох 2 мнения за филма. Първото беше, че най-голямото достойнство на филма е, "че не дразни." Второто - че бил адски реалистичен и поради това - изключително добър. Старая се да гледам българските филми, излизащи на голям екран. От любопитство, с надежда, а и защото смятам, че е важно да подкрепяме усилията да се прави българско кино.

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-54806942277829093192009-10-13T20:01:00.003+03:002009-10-13T20:16:26.009+03:00

Всички вървим. Напред, назад, с посока или без, стремим се към нещо или тичаме към някого ... "Пътят" на Кормак Маккарти е увенчан с Пулицър за 2007-а. Докъм 60-та страница не бях сигурна защо. Просто книгата е различна. Студена, безлична, неумолимо върви към последната страница. Трудно следваме героите, защото ситуацията, в която се намират - парцаливи бродяги, от малкото останали живи сред

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-35247244804075674882009-10-03T14:57:00.003+03:002009-10-03T16:01:03.397+03:00

Да, за романа на Блага Димитрова става въпрос, макар че кой ли в днешно време я чете. Аз не се броя - чета много, често безразборно. Но още с "Лавина" харесах стила и думите на тази жена, ако и на моменти да си казвам, че леко прекалява с философските отклонения. Героинята е 20-годишна, избягва от къщи и става върхолазка на строеж в Родопите. Влюбва се, търси и намира себе си. Простичко и ясно.

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-61198966022327340862009-09-25T22:46:00.004+03:002009-09-25T23:00:41.896+03:00

Исках да бъда красива. Не в собствените си очи, а в нечии. За да бъда видяна, разбрана, обичана. Рядко търсех красотата край себе си - в повечето случаи исках присъствие, чаках докосване. Нямам дефиниция за красотата или любовта. Не ги и търся. Понякога виждам красиви неща, друг път някой казва, че ме обича. Но май не искам да го чувам.Студено ми е. Много.

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-81298947776632301142009-09-13T21:09:00.003+03:002010-10-18T20:52:22.671+03:00

Обикновено не чета втора книга от автор, който не ми е допаднал при първия прочит. Но исках да дам шанс на Елена Алексиева или поне ми беше любопитно защо книгите й печелят някакви награди. Е, с "Рицарят, Дяволът и Смъртта" не можах да се преборя, но пък "Тя е тук" е приятна за четене. И толкова. Увлекателна история и нищо повече - за удоволствието от четенето, ще кажете вие. Да, ама не. Не е

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-9213965877367429232009-08-24T21:47:00.004+03:002010-10-18T20:52:58.765+03:00

http://http//www.youtube.com/watch?v=tzepgThB9TEТази песничка всъщност я чух за първи път, когато бях трети или четвърти курс в Университета. И макар да не съм вече дете, се усмихвам и настроението ми се подобрява, когато я чуя.

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-10449105404081817122009-08-19T22:14:00.003+03:002010-10-18T20:53:25.589+03:00

и никому руку податьВ минуту душевной невзгоды...И скучно, и тъжно - кому да протегнеш ръка, когато те мъка задавя...Лермонтов

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-111507881873955972009-08-16T18:19:00.002+03:002009-08-16T18:48:58.829+03:00

всичко е различно. Денят започва, кафето в чашата дими. И, разбира се, книгите са там, на столчето до леглото. "Изкуплението" на Иън Макюън върви мудно, отчасти защото съм гледала филма и не ми е интересно. Обаче пиесите на Теодора Димова - "Кучката", "Змийско мляко", "Любовници", "Невидимите пътища на прошката"... Тази жена пише страхотно. А през следващия театрален сезон се надявам да играят

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-69277938642610836722009-08-16T18:10:00.004+03:002010-10-18T20:53:49.972+03:00

не бях се чувствала от дете. До петък вечер. Когато изведнъж краят на работната седмица, идващите почивни дни и огорчението ми се стовариха върху ми. Сама, наникъде, непостигнала нищо особено, нямаща какво да остави след себе си...Не ги обичам тези си настроения. Пазя се от тях. Вървях пеша към къщи, слушайки радио и само си повтарях: "Утре сутрин ще е по-добре."Нямам ритуал за такива ситуации.

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-28744133190802735212009-07-25T12:51:00.004+03:002010-10-18T21:02:56.862+03:00

"ВИНАГИ важните неща са очевидните неща, които никой никога не казва" - цитат от "Factotum" на Буковски. Не съм го чела, едва ли ще го зачета, макар че може и да ми хареса. По отношение на него явно имам твърде много предразсъдъци. Но с горното съм абсолютно съгласна. Дали се получава парадокс - очевидното няма нужда от коментар, но често сме го пропускаме точно, защото е пред очите ни. Не

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-51917617511616409572009-07-15T22:30:00.002+03:002009-07-15T22:47:00.888+03:00

Новият филм на Майкъл Ман. Биографичен. За Джон Дилинджър - банков обирджия от времето на Голямата депресия. Не бях го чувала преди да гледам филма. Не бих казала, че ще се заинтересувам от него сега, след като разбрах за него. Човекът си живял живота така, както намирал за добре, без да се церемони. Накрая го убили пред очите на всички. Щото ФБР бди, за да могат мирните граждани да спят спокойно

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-47760264424661761622009-07-15T22:21:00.003+03:002010-10-18T20:54:56.530+03:00

Гласувах. За първи път през живота си. Отне ми около 2-3 минути, нямаше пречки или нередности. Доволна съм от резултатите. Очаквах ги. И не ме изненадаха за разлика от повечето социолози, които развиха бурни теории какво се е случило и какво не е. Малко се поуморих от коментари "ама защо така стана" и от няколко дни пак не гледам новини.

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-19258804528614682212009-07-02T20:10:00.004+03:002010-10-18T20:54:36.876+03:00

попаднах на думи на Уейн Дайър. По принцип не чета книги от типа на "Вашите слаби места," но нея прочетох. Силно ме впечатли навремето. Препоръчвам я с две ръце. Обръща внимание на неща, които сме склонни да пренебрегваме, да не осмисляме и съответно - да си тровим нервите.Цитатът на деня е:Осъзнай го. Другите хора ще си останат точно такива, каквито са.Независимо от твоето мнение за тях.

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-9389523277293329222009-06-28T19:48:00.003+03:002009-06-28T20:08:49.556+03:00

Е, не. Тази седмица наистина беше посветена на културата - две театрални постановки, прочит на "сериозна книга..." Отдавна жадувам за книга, която да ме впечатли, не просто да ми хареса. "Лятото преди мрака" на Дорис Лесинг отлежаваше поне няколко месеца на ъгловата етажерка, преди да посегна към нея и да не я оставя, докато не я прочета цялата. Сюжетът не е много близък до мен на пръв поглед, но

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-86382077374007970582009-06-28T19:21:00.002+03:002009-06-28T19:35:38.049+03:00

Пиеса за отношенията между мъже и жени, обобщени в репликата: "Жените са курви." Лайтмотив - жените могат да изберат някого по социални критерии (пари, обществено положение и тем подобни) и лесно да си разтворят краката, докато на мъжете това им било чуждо. За тях всичко е любов. Историята - несъстояла се сватба, на която булката заявява обичта си към друг, хвърля се в нечии прегръдки и за да

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-15276348974747713782009-06-28T18:56:00.003+03:002009-06-28T19:21:31.997+03:00

Не, не е коментар за крайно не-лятното атмосферно време в София, а името на постановката на Театър 199, която гледах в понеделник. Пиесата е на Ричард Грийнбърг, режисурата на Владимир Люцканов, актьорите са - Малин Кръстев, Койна Русева и Захари Бахаров. Някъде в анонс прочетох, че става въпрос за загадка от стар дневник, за приятелство, измяна, изневяра и страст. И да, и не. Да, и за това става

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-86118693129159044372009-06-12T21:26:00.002+03:002010-10-18T21:08:57.724+03:00

няма да идват в България. Вече много ме е яд, че не отидох на състоялия се концерт.

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-81996996066177909882009-05-25T20:27:00.003+03:002009-05-25T20:44:51.311+03:00

Не знам. Дори не мога да се сетя за някое от произведенията му, които сто процента сме учили в часовете по музика. Най-вероятно не обичам Брамс. Но колко изящно пише Франсоаз Саган - с каква лекота вървят редовете й, с какво познаване говори за света и хората. Била много луда и страшно привличала мъжете. А на снимката на корицата изглежда толкова невзрачна.Завидях й. На 18 години и да пише така .

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-54550510442904363432009-05-25T20:12:00.003+03:002009-05-25T20:26:53.822+03:00

Напоследък не ми остава време за него. Някак уморена и нажалена съм. И все пиша за филми и книги. Явно само това ми е останало. Всичко друго е умора. От работа, от емоции, от хора, от приятели.Дните минават бързо и са толкова еднакви, че с някаква злоба искаш да ги заличиш. Обръщаш се назад, към минали моменти и забравени фрази, търсиш повторение. А няма такова. Дишаш, движиш се, мислиш и гледаш

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-80818676118821367782009-04-12T12:50:00.004+03:002010-10-18T20:54:16.416+03:00

Преди време си мислех, че има смисъл да ходиш на театър, ако залата е малка и виждаш актьорите отблизо. Защото в противен случай най-важното остава недостъпно. Текстът може да е страхотен, но ако ти го поднесат монотонно, най-много да ти се приспи.В театър Възраждане сцената е мъничка, всичко е на една ръка разстояние и трябва да си много смел актьор, за да играеш там пред публика. Защото тя

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-88706308211404774262009-04-12T12:35:00.002+03:002009-04-12T12:48:24.619+03:00

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш.Искам мнението ти, не съвет.Искам да ми вярваш, без да изискваш.Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.Искам прегръдката ти да не ме задушава.Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.Искам да ме

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-54410141885155501592009-04-01T22:06:00.003+03:002010-10-18T21:09:22.883+03:00

Вечерта ми беше немного приятна. Уморена, влязох в кварталния магазин, за да си купя нещо хубаво за душата (след като си купих от книжарницата 3 книги) :). Подредих на опашката пред касата и в този момент алармата започна да пищи. Някакъв циганин си беше пъхнал в джоба вакуумиран кашкавал. Стана скандал, дойде управителката, започнаха разправии (в магазина имаше най-вече жени). Циганинът взе да

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-1725732089493491552009-03-29T20:22:00.002+03:002009-03-29T20:49:48.485+03:00

Все по-често ми се гледат съвременни любовни истории. Може би защото връзката такава, каквато си я представям, не ми се е случвала. Често някой обича повече, а другият се оставя да бъде обичан. Или пък - някой те обича, ти го харесваш, но не достатъчно, защото обичаш другиго, който нехае. Такава е историята и във въпросния филм. Главният герой е неудачник, когото обиква дъщерята на добри семейни

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-76860860612759675372009-03-22T20:40:00.004+02:002010-10-18T20:55:30.963+03:00

Не съм еко-активист. Отдавна не съм била борец за кауза.Обаче не държа лампите светнати, когато ме няма.Водата не тече, докато си мия зъбите.Изключвам повечето уреди, когато не ги ползвам.Склонна съм да си купувам и книги от рециклирана хартия.Не си изхвърлям боклуците на места, които не се предназначени за това. Бих изхвърляла отпадъците разделно, ако сложат съответните контейнери.Не карам кола

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-7933260038660181942009-03-22T20:20:00.003+02:002009-03-22T20:38:15.320+02:00

Културната вълна явно ме е заляла и не мога да се отърся цял месец март и пиша само за книги и филми. Трудно ми е да кажа, че харесвам филмите на Дани Бойл. Но този ми допадна. Не като за чак толкова много Оскар-и, но там е ясно, че като нарочат някой филм... На фона на "Четецът" и "Пътят на промените" филмът определено си заслужава, нищо, че въпросът за 20-те милиона беше крайно тъп. Историята е

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-63970647096557222582009-03-22T18:35:00.004+02:002009-03-22T20:19:48.301+02:00

Не знаех какво значи "дзифт," преди да гледам филма. Хубава, звучна дума. Не вярвах, че филмът ще ми хареса. Черен български филм...Обаче да, много ми хареса. Сюжетът простичък - младеж загубва правия път, попада невинен в затвора, не става човек, но мисълта за Нея го крепи. Излиза на свобода, измъчват го зверски, за да издаде тайната, но той успява да избяга, да я намери, да преспят с нея като

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-78457611730239364272009-03-12T22:34:00.003+02:002010-10-18T21:04:13.521+03:00

Явно тази вечер ще е вечерта, в която критикувам. Много и настървено. Препоръчаха ми книгата - при това приятелка, която има доста строг подход към литературните четива. Е, и това не е моята книга. О, да. Лесно се чете. Набързо, между другото, както се казва. Аз аналог с "По пътя" на Керуак не направих по простата причина, че Керуак изобщо не е мой тип автор и философията му ми е изключително

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3369014487524498410.post-48324465322067159372009-03-12T22:07:00.002+02:002009-03-12T22:30:33.618+02:00

Пак за филм ще пиша. Завръщане след кратко отсъствие. Но без фанфари. Кротичко, леко, почти заспало. Какъвто е и филмът - Пътят на промените. С Кейт и Лео. Същите, които накараха много народ да се разчувства, разплаче ... Сега са успели, известни и ... пълна скръб. Който каквото ще да казва. Не ми хареса филмът. О, да, много точно е показано как живеят средностатистическите семейства, но тя беше

Desihttp://www.blogger.com/profile/04026752449210480210noreply@blogger.com0