Нахвърляно

Започнах да изневерявам на листа хартия с таблет. Мислите ми хвърчат и отскачат, често твърде клиширани, все по-объркани, без връзка една с друга. От старческия дом на мечтите ми (като малка вярвах, че за възрастните там ще е по-хубаво, защото няма да са самотни) до пространството за общуване, което искам да открия. От безмълвния упрек, че съм пройдоха без нищо зад гърба си, до простичкото задоволство, че днес денят е хубав и може да се излезе навън. 

Хареса ми призивът на Георги Господинов да подарим книга за празника. За мен това беше и си остава най-хубавият подарък. Разбира се, малко е тъпо, ако книгата не улучи получателя си. 

Писах дълъг имейл на приятелките си. И те ми отвърнаха. Това е другото хубаво нещо, което неизменно ме крепи. Свободата да общуваш с някого, да споделиш, без някой да те съди или репликира, да се сравниш и съпоставиш, без да те гризе неспокойствието на съревнованието. Просто защото е ясно - ние сме различни. 

Правя списък наум за нещата, които искам да направя, докато сме в София. И много, и малко са. Уж не е кой знае какво, но все се оказва, че моето време го няма. Явно не го отстоявам достатъчно. Може би това трябва да е темата на първото ми писмо до Дядо Коледа. Както каза някой, по мое време не беше модерно да сес пишат такива писма.

А хората тук и там се променят, напредват, израстват. Отричат да са себе си. Не били вече това момче, онова момиче. Пооблъскал ги е животът, о, да, така става с всички ни, но променяме ли се? А къде е ядката, онова, което ни определя?! По-скоро с възрастта идва най-вече осъзнаването, че не сме толкова наивни и устремени към доброто както някога. Разбираме, че напук на позитивизма има едно нещо, наречено пари, което под една или друга форма направлява стъпките ни сутрин и вече не оставяме диря и стъпки встрани. С възрастта равносметките идват много по-често, а не само в края на годината. Резултатът все повече не е в наша полза. Но какво пък толкова, краят на света е далеч. Или поне няма да е днес :)

Wind River

Историята е привидно банална - Джеръми Ренър е скаут/следотърсач или както искате го наречете, който помага на необръгналата още ФБР-агентка Елизабет Олсън да разследва бруталното убийство на местно индианско момиче. Той я насочва по следите, опитвайки се да намери отговори и може би изкупление за своя грешка в миналото, довела до разбиването на семейството му. 

Филмът е плавен и красив, сниман по старомодния начин с търсено психологическо въздействие. Джеръми Ренър, неособено красив, доста огрухан, е точно толкова на мястото си, колкото и в Градът на Бен Афлек (изявите в Мисията невъзможна и поредния Борн бяха безумни), агентката му партнира прекрасно, а ококорените й очи са чаровни и най-вече - убедителни. 

Думите “ами ако” наистина са най-съсипващите в нашия живот. Увлече ли се да си ги повтаря, човек може да непрестанно да измъчва и самосъжалява. 

Банки, шоколади и часовници

Напоследък често се натъквам на хора, за които Швейцария е мечтаната страна и многото пари. "Искам да емигрирам и си харесах Швейцария, кажете къде да си търся работа" - това е обобщеният рефрен. И един ден за малко да отвърна с нещо подобно: "Е, как точно си я харесахте, като не знаете езика, не сте прочели нищо за нея, за хората и порядките?! Елементарно е, щом имате интернет и пишете тук, да потърсите, прочетете, да попитате някого за впечатления как е, как се живее, различно ли е от България." После си казах, нека не обезсърчавам хората и чинно написах с няколко думи някои по-конкретни обяснения. Но все нещо ми се върти из ума и не спира.

Да, Швейцария е прекрасна и изглежда такава каквато е снимана на пощенските картички - спретнати ниски блокчета и къщурки със или без липи отпред. Подредена, организирана, чиста и тиха, но и леко педантична и доста студена; различна като нрави и манталитет. 

Да, тук има много и големи банки, швейцарският франк е стабилна валута, да, шоколади и часовници има навсякъде, но все пак парите не растат по дърветата, глобяват те на мига, ако не паркираш  правилно, съседът може да се оплаче, че нарушаваш реда и да те изгонят от наетото жилище. И независимо че чужденците са се увеличили, не са много "отворени" към тях. 

Чужбина си е чужбина. Чужд си и си оставаш такъв, ако и да имаш хубава работа и прилични доходи и да можеш да общуваш по-свободно с колеги и съседи. Поздравяват те, разменяте някакви неутрални коментари, но не навлизате в по-личните неща. Не се сближавате така, че да си станете душеприказчици. Най-малкото - на дълъг изпитателен срок сте. 

Да, Швейцария е неизменно в класациите за добър живот, но и в тези за най-висок стандарт и скъп живот. Да, няма дупки по улиците и е много зелено, но и не е редно да вдигаш шум в часовете за почивка, не можеш да си пуснеш прахосмукачката в неделя, ако не живееш в отделна къща, боклукът се изхвърля в определени за това торби, които си купуваш, и други подобни. Да, набляга се на качеството, но за него плащаш съответната по-висока цена (е, братята китайци са попроменили малко пазара, и все пак).

С една дума, ако не си готов да се съобразиш и приемеш установения ред, това не е твоето място. Както не е и всяка друга чужда държава.

Here we are

Напоследък ми е трудно да отделя време за блога. Да, на мен, добре организираната жена, да, детето променя всичко, да, знаех го :). Има толкова много неща, които искам да кажа, минават и заминават, не успявам да ги запиша и най-вече защото около мен пърхат и драпат ръчички, малка уста мило бърбори "бубабу, тата-тата, мамамам" или пък съска според настроението на буболечката. И в главата ми остава само "какво ще яде, ще спи ли, кога смених пелената". Неизбежно е, когато си с детето непрекъснато. И е изтощително. Онова, извън съня и петте минути спокойствие, за които си мечтая, е подкрепата. От другите. Психологическата. Не ми е нужно да повтарям непрекъснато колко съм уморена, колко изглупяла се чувствам, колко съм изостанало от света наоколо и момичешките дреболии. Още по-малко очаквам някой да ми гледа детето. Обаче адски намразих да чувам :"ти я научи така...; не я учи така; не я свиквай ...; давай й еди какво си; как ще я отучиш?..." Достатъчен ми е поглед в стил " разбирам," а най-вече да не ми се споменава кой как не е спал, колко се е схванал и колко се е скапал. Поне един ден :).

Без заглавие

Тя спи, а аз поглъщам набързо снимки и коментари за най-добрите места за пиене на кафе и чай, защото кафепиенето в тишината на съботната сутрин или споделено с приятелки и кроасан е забранено удоволствие в момента. След малко тя ще проплаче и ще почне да ме търси, докато не гушна мъничкото й телце. Аромат на кафе, мирисът на мляко и мама...някои неща не са сравними.

Полезна информация

Повечето ми приятелки бяха преминали етапа с бременността в живота си доста по-рано от мен, така че за някои неща трябваше да ровя и търся информация и препоръки от интернет. В София се оказа голям проблем да намериш гинеколог, който да работи със здравната каса. За тези пък, които работят с нея, няма много отзиви или пък са толкова известни, че не можеш да се вредиш. Аз така или иначе не обичам да се бутам при светилата, така че си харесах д-р Полина Геловска от медицински център Лора. В него работят добри специалисти, има ред и се записват часове, филиалът на Позитано ми беше удобен като място. За бременности, протичащи нормално, докторката е чудесна - сърдечна, усмихната, съобразява се с това, което й казваш или искаш... Води се по старата школа за някои неща, предвид века на информираността понякога човек трябва да пита, вместо да чака да му кажат, но така или иначе аз съм доволна.
За биохимичния скрининг ходих в Майчин дом и тъй като резултатите ми бяха добри, не съм задълбавала.
Фетална морфология - препоръчвам д-р Светлана Врагалева в медицински център Фемина. Техниката е добра, часовете се спазват, а лекарката е сърдечна, приветлива и обяснява вимателно. Цената е 90 лв, мисля нормална за София.
Витамини пиех чат-пат на Допелхерц, желязо и фолиева киселина - също. Нямах проблем с летенето и пътуванията, като в края на бременността пиех превантивно магнезий.
Мерене на тонове в 9-ия месец е добре да се прави там, където ще раждате, за да свикнете с обстановката. Особено ако сте без избор на екип. Аз бях решила, че ще е Шейново, така че ходих там. Плаща се 20 лв на замерване, самата процедура е около 20-25 минути, но тъй като никой не записва час, може да се наложи да почакате.
В това време вече сте си приготвили багажеца  - не че не могат да ви го донесат в някакъв момент, но за лично успокоение. Има куп списъци в интернет, вършат работа. Аз бих казала, че ако искате да кърмите, добре е да сте си осигурили помпа за кърма. Тя се ползва в началото докато тръгне млякото и за да стимулирате кърмата. На някои дори не им се налага. Има и в болниците, но е по-неудобно. Хубавите са скъпи, затова е вариант да вземете от приятелка или да купите втора ръка.
Аз исках да раждам нормално и се възползвах от Деня на отворените врати и отидох да разгледам, още повече че преди няколко години са правили ремонт и заличките за раждане вече са самостоятелни. Чисто е, има хубаво кафене и автомати за кафе и слакиши. Като цяло отношението е нормално, адекватно.
Вместо избор на екип реших да направя избор на акушерка. Така или иначе тя ще е с вас през по-голямата част от времето. Услугата си е регламентирана. Уви, не можах да се възползвам...
Човек прави планове, а нещата си се случват. В седмицата на термина, който се падаше в неделя, започнах да говоря на малката, че е време да се появи. И докато се уговаряхме ден-два, тоновете й позаглъхнаха, та уж от задържане в болницата се стигна до операцията. В крайна сметка мина добре, но който каквото и да ми говори, това си е операция. Възстановяването, колкото и да е бързо, си иска време, а бебенцето вече е тук и чака да му се отдадете. Упойки, обездвижване, замайване, шев... Докато държах с една ръка бебушка, само се чудех как по-добре да я хвана, да не я изтърва, макар че упойката не беше пълна. Не бих казала, че еуфорията струи от мен в този момент - бях замаяна и много ми се спеше. Но момиченцето ми се роди прекрасно ;).
И тук е мястото да кажа, че ако ще кърмите, е добре да ви види консултант или опитна в това майка. Никой не ви казва, че е добре да се подготвите предварително. Това не е инстинктивно лесно нещо, а се усвоява. Правете сухи тренировки, за да избегнете разранявания. Лансинох е кремчето, което ми подейства добре, чист ланолин и не се мие. Реагирайте бързо, защото иначе си е голяма драма. Като консултант препоръчвам Ася Демирева, но така или иначе в нета има координати и телефони.
И най-важното - не прекалявайте с четенето и слуховете, следете себе си.

В очакване

Мислейки за собствени деца, обикновено съм си представяла 2-3 с идеята, че когато са повече ще им е по-забавно в игрите, а и ще имат с кого да споделят и на кого да разчитат във времето. Харесвам филмите, в които семействата се събират по празници и всичко е смях, закачки и еднакви пуловери. Не съм расла с мисълта, че ще бъда идеалната майка, но винаги съм свързвала появата на дете първо с отговорност, после с всичко останало. Затова смятам, че е по-добре човек да стане родител в осъзнатите си години. Разбира се, рецепта и гаранция няма. В очакване на първото си дете ще споделя тук само някои размисли и факти с цел да бъда полезна, без да се повтарям с многото сайтове по темата. 

Най-хубаво е детето да се появи желано и чакано, без да му се прехвърлят неосъществените родителски копнежи. Свикнете с мисълта, че животът ви ще се промени и по възможност си направете предварителни медицински изследвания, не си поставяйте срокове, когато му е времето, нещата се случват. Поговорете с човека да себе си, без да му поставяте ултиматуми, за да има само радост, когато видите двете чертички на теста. 

И така, девет месеца са много време, помислих си аз. Е, вече изтичат и съм в очакване. Дали съм готова, дали ще се справя, как ще мине всичко - това са нещата, които неизбежно минават през главата на бременната жена. Инстинктивно фокусът на нещата се измества и личността ти минава на втори план. Има време за четене и ограмотяване, за промяна в настроението, за радост и тъга. Бременността протича по общи правила и все пак е строго индивидуална - при мен нямаше бурна еуфория, спестих си повечето неприятни неща като гадене и повръщане, удвояване на теглото, развиването на странни вкусове, киселини, непоносимост към миризми... 

Природата наистина го е измислила - спря да ми се пие кафе във втория месец, да не пия алкохол (като цяло не пиех много и преди) изобщо не беше проблем, в умерени граници ядох всичко онова, което ми се яде и обичам, дори т.нар. нездравословна храна. Лекарства, желязо и витамини почти не съм пила, с изключение на фолиевата киселина, с която е добре да се започне още преди забременяване (което аз не знаех). Когато можех, нощем спях - недостатъчният сън е основният ми проблем. Когато съм неспокойна, не мога да заспя, будя се често в късна доба и се въртя, ранна птица съм и не мога да наваксвам през деня. За да компенсирам умората, гледах да се движа повечко през деня и да си създавам позитивна нагласа. Не съм прекалявала с четенето на специализирана литература и форуми. И се стараех да не си го изкарвам на никого, когато ме връхлети умората, коремът ми натежи или настроението ми изведнъж стане ужасно минорно. 

И, да, говоря на бебето - казвам му какво правя, с кого говоря, какво ще правим заедно, когато се появи, а то отвръща с протегнато краче или ръчичка.