Sonstiges

От немски - т. Разни. Като онези последните в дневния ред. При мен по-скоро като от потока на  съзнанието, макар че творчеството на Вирджиния Улф е все още недостижим и непокорен от мен литературен връх. Вчера си вървим и говорим по улицата, подминава ни момче с онзи небрежно-нахакан вид на непукист-бездомник. Извръща се леко и на правилен английски пита на какъв език говорим. В първия момент не реагирах, защото помислих, че ще иска пари или цигари. И все пак после отвърнах: "На български". А то:" Защото никога не съм чувал този език." Продължава натам с бодър вик: "България"...
Спагетите се варят тържествено. Така и не се научих да ги готвя и сервирам "al dente". И сосът ми е твърде богат на лук, чесън, кайма и подправки. Имам и вино, но вече пиех уиски. Но не пия толкова, че да се впиша сред артистичните натури. И гений не съм, защото личността и чекмеджетата ми са твърде подредени, пък и пиша доста красиво. И настроението ми е едно...влияе се от много неща, но твърде често и от времето - мрачно, дъждовно и изведнъж пробива слънце; радост и усмивки, след което се смрачава. Пусти сравнения, не ти трябват и не ги търсиш, мотаят се упорито в краката ти, а когато искаш да блеснеш с проза или мерена реч, в главата ти - пустош. Спагетите са готови. Ще нахраня питомното, дивото може да се излъже и да дойде.

Преди Великден

Както и преди много други празници стоя си вкъщи и си мисля - за деня, за дъжда, за мен, за майка ми, за приятелите, за семействата... въобще - за твърде много неща, за които иначе не остава време за мислене. В делника ставаш, пиеш кафе, отиваш на работа, действаш... и сякаш спираш да мислиш. Нямаш време, нямаш желание, уморен си. Не ти се иска да останеш насаме със себе си. Трудно е, пречи ти да заспиш. В същото време знаеш, че има решения, които трябва да вземеш и няма за кога да отлагаш. Но телефонът ще звънне, сериалът ще почне, вечерята трябва да се направи. Поне за мен празниците са времето, в което и да искам, не мога да спра мислите. И спомените. Странно - празниците ме връщат назад във времето, вместо да ме стимулират да гледам напред към бъдещето. Е, освен когато след празника се прибирам. Докато пътувам и гледам през прозореца, мислите блуждаят и точките от плана се избистрят. После... пристигам. 

И пак се почва отначало.

Любовта си отива... понякога, без да можеш да я спреш

Напълно в унисон с есенното ми настроение е киномаратонът, който си спретнах през почивните дни - смях в залата и умиление при сцените, снимани в България - Непобедимите 2. Остарелите супер герои на нашето детство, които са се събрали да пийнат по едно и да се забавляват, без да се срамуват от многото си бръчки. 

И "Blue Valentine" в силнодъждовния неделен следобед с много доброто представяне на Райън Гослинг. За това на Мишел Уилямс не съм съвсем сигурна, макар че тя сякаш съзнателно си избира роли на нещастна съпруга.

Филмът е прекрасно и убедително разказана история за момичето и момчето, които се смеят заедно и всичко е интересно, тяхно и прекрасно - женят се, защото вярват, че това усещане ще го има вечно. Животът тече без сътресения, мъжът, който не е искал да бъде съпруг и баща, изведнъж си дава сметка, че това е, което го прави истински и щастлив. Тя се развива и драпа нагоре, в един миг спира да й е смешно. Задушава се, уморява се, става й безразлично. Любовта й изтлява до последната искрица. Той я поглежда, но не може да я омилостиви. 

Тривиално, а...Но е разказано искрено, без претенции, без преувеличения, без излишен драматизъм. Двама души, които вече не са заедно. Защото понякога любовта си отива. И толкова. Без сълзи, без раздели и сдобряване, просто така - бавно и полека. 

Така се получава понякога, но невинаги. Любовта все пак я има. Някъде там. Близостта на тялото и духа, на копнежите и стремежите. Любовта, която се променя заедно с вас. 

Всеки се страхува - от това да е сам; от това да не е сам. Трябва да се рискува понякога, не само да се правят компромиси.

Сред толкова много тела наоколо нямаме близост. Имаме нужда от близост. Като тази на Франки и Джони - красива и също толкова достоверна история. В която твърдо вярвам :).

Толкова много хора наоколо,

а няма ни един... човек...

Рапорт даден :)

корейска кухня и суши - ммммммм, не;
индийска, ливанска и мароканска кухня - ммммм, даа;
трилогията на Стиг Ларшон "Милениум" - три пъти да;
новото филмче на Уди Алън "Полунощ в Париж" - категорично да!

Въпреки цялото безумие и суета на делничното ежедневие човек трябва да намира време за малките си радости :)

Старая се да не казвам неща,

които не мисля или няма да направя. Очаквам същото от околните, но до момента си оставам само с очакване...

На 32 ...

С ожулени и насинени от каране на колело колене, с ведра усмивка и малко уморени очи - това съм аз днес, ден след рождения си ден. Без много шум и равносметки, с добри приятели и на слънчево място - какво повече му трябва на човек :)
Малко странно и по-скоро интересно е как се променят разбиранията и желанията ни през годините, важното е, че все пак оставаме верни на себе си.

Може ли вятърът да издуха мислите и чувствата?!

Иска ми се да можеше...