Без заглавие

Тя спи, а аз поглъщам набързо снимки и коментари за най-добрите места за пиене на кафе и чай, защото кафепиенето в тишината на съботната сутрин или споделено с приятелки и кроасан е забранено удоволствие в момента. След малко тя ще проплаче и ще почне да ме търси, докато не гушна мъничкото й телце. Аромат на кафе, мирисът на мляко и мама...някои неща не са сравними.

2012

С чаша кафе, изтегната на леглото в стая, огряна от януарското слънце... Не ми се правят равносметки точно сега. Само се надявам като всяко ново нещо 2012-та да е различна! И покрай многото пожелания, които направих и получих, ми хрумна, че в тях все пожелаваме нещо за себе си. Затова тук ще пожелая нещо на онези, които не познавам, ще пожелания нещо за околните...
Бъдете здрави, имайте вяра и добро настроение! Оглеждайте се спокойно в очите на околните и се радвайте на онова, което ви чака зад ъгъла. Не унивайте и дръжте своя път, обичайте - себе си, близките, приятелите, любимите... Бъдете позитивни!
Нека 2012-та бъде по-добра за онези, които имат нужда от това! Нека всеки усети у себе си желание и стремеж да постигне нещо, да надмогне битовизма, огорчението и озлоблението, което ни заобикаля!

2011-та

Тази година не си пожелах нищо в 00 часа на 31-и, бях заета да водя дунавско хоро в механата. Бях спокойна и щастлива, нямах време за тъжни мисли и равносметки. И не знам откъде тази увереност, но смятам, че 2011-та ще е по-ласкава, по-щедра и по-благосклонна към нас, а каквото не ни донесе, ние ще потърсим сами.

Ще срещнеш висок тъмнокос непознат

Да, ама друг път. Няма да пиша за последния филм на Уди Алън (който много ми допадна), само използвам заглавието.

Често, когато дълго чакаме нещо да ни се случи, си изграждаме представа за начина, по който това ще стане. Използваме представата, за да се приспим след дълго въртене и наместване в леглото. Добавяме нови елементи или махаме досадни подробности, напасваме, нагласяме, за да изглежда достоверно. И чакаме. Отново. Дълго. Обнадеждено. Примирено. Или отчаяно. И в момента, в който може би нещо различно ще се случи, възлагаме всичките си надежди. И се самонавиваме и самонадъхваме, но не се престрашаваме да направим първата крачка. Чакаме да се сбъдне представата ни. Тя, разбира се, не се сбъдва, не и така, както сме мечтали, и ние сме толкова разочаровани, че изобщо не си даваме сметка, че всъщност промяна и развитие има. И така, омотани в представи и илюзии, не живеем, а чакаме. И животът си минава. Ама кой да се усети. Губим си времето в търсене на оправдания. Горките измамени камилчета.

Освен ако не се намери някой, който да ни потупа по рамото и да ни изтръгне от плазмодийната фаза. Ама този някой трябва да е много смел и много да държи на нас. Защото също трябва да се престраши.

Not Enough Time

And I was lost for words in your arms
attempting to make sense
of my aching heart
if I could just be everything and everyone to you
this life would be just so easy.
Not enough time for all that i want for you
Not enough time for every kiss and every touch
and all the nights
i wanna be inside you ...

Тази вечер писах и трих, защото нито едно изречение не ми се стори достатъчно добро, докато тази песен често ми помага да мечтая. Иска ми се телефонът да иззвъни и вместо глас отсреща да я чуя. Без думи и пояснения. Защото всичко ще е ясно.

Side

Well, I believe there's someone watching you
They're watching every single thing you say
And when you die
They'll set you down and take you through
You'll realise one day
That the grass is always greener on the other side
The neighbour's got a new car that you wanna drive
And when the time is running out you wanna stay alive
We all live under the same sky
We all will live, we all will die...

Ако за миг престанем да се сравняваме с другите, ще ни остане време да живеем.

Созопол - старият град

Много павета и неравности, тесни улички изтърколили се насам-натам, красиви къщи, пазещи своите тайни, и малки бурканчета със сладко от смокини ... Тераса, през която слънцето брутално нахлува в стаята и те събужда рано сутринта, тераса, на която пиеш кафето си на бавни глътки, тераса, на която просто гледаш морето, слушаш вълните и нищо друго няма значение, докато фарът отляво не ти намигне привечер.

Някой ден

може би ще отворя бар. Не много голям. С удобни сепаренца за четири до шест души, с барплот на късата стена срещу вратата, с мека, приглушена светлина. Ще звучи музика, която да припомня ученическите или студентските години, отвреме-навреме нещо по-съвременно. Ще е уютно и непретенциозно, без прекомерен брой посетители, но пък с редовни клиенти. Разговорите може да са делнични, а може и абстрактни, хората ще си тръгват успокоени и удовлетворени.

Някой ден ...

Има нещо нелепо и смешно в това

мъж да пие коктейли. Да излезе в петък вечер с приятели, да отиде на бар, но не за да гледа световното, а ... да пие коктейли. Жълти, зелени, сини, с една сламка или с две, с лимончета и много лед... Странно е и не ми се връзва.
Друго си е чаша голямо с някой от любимите мъже - Джак, Джим или Джони.

Варна

беше някак кротка, тиха и мила. Без много хора по улиците и по плажовете наоколо, без искрици и блясък в очите. Е, аз и така си я обичам, но все пак не ми харесва толкова унила. С много молове и с малко хора, с много кръчми, ама без настроение, с хубави момичета, но с груби момчета.
Варна - много слънце и различни аромати - на трева и водорасли, на потна кожа и слънцезащитно олио, на море и още нещо :)
Варна - рано сутрин, късно вечер - неуморни чайки си говорят ли, говорят.

Кино, театър, литература и нищо друго

Под знака на горните три премина месец май - 4 театрални постановки, три-четири игрални филма и няколко нови и не толкова нови книги.

"Всяка година по същото време" - Анета Сотирова и Тодор Колев - добър тандем в мила история - той и тя имат дългогодишна връзка, която консумират веднъж, на уречената дата от първата си среща, в един хотел. С чувство за хумор, но и лека неискреност на места постановката е подходяща за неделната вечер. Тихичко си задаваме въпроса - възможно ли е?

Сексът, наркотиците и рокендролът ми се усладиха, но за едната вечер в 199. Андрей Баташов бе убедителен и строго сериозен в импровизирания диалог с публиката, който на моменти стряскаше. Ще ми се да видя Блатечки в Модерен театър и да сравнявам.

За "Апокалипсисът" в душите ни драснах два реда преди време, а за "Приятнострашно" сякаш не ми достигат думите. Харесах текстовете на Яна Борисова още когато гледах "Малка пиеса за детска стая." Харесах режисурата на Галин Стоев и играта на актьорите - Вежен, Стефан, Снежина и Радена. Но ако за "Приятнострашно" кажа само, че ми е харесала, не бих казала нищо. Не е само до онази тънка тоналност на пиесата, която те кара не да гледаш и слушаш, а да чувстваш. Да усетиш близост с героите, да погледнеш с техните очи. Да си малко тъжен, много искрен, леко напрегнат, нетърпелив ... Да си себе си в свят на фалш и забързано ежедневие, в което времето не стига и нищо не е лично.

"Приятнострашно" - постановката на този сезон. И на другия, защото ще я гледам пак.

Което не може да се каже за "Книгата на Илай," "Човекът-вълк" и "Защитна стена" - изгледани в един ден, явно изначално предопределен за безумно тъпи филми.

Добре, че американците умеят да правят мащабно кино, за което на Ридли Скот и Ръсел Кроу винаги може да се разчита. Стига да не си падате по историята, разбира се. За Кейт Бланшет и великолепната й осанка няма да отварям дума.

А късно вечер преди и след дъжда се боря с "Непосилната лекота на битието" - почти безуспешно, докато "Тайният път на мастилото" ту се губи, ту се откроява сред съвременната българска литература.

Достойнство

"Положително качество на човек, което се основава на правилна самооценка, съзнаване на качествата и самоуважение" - определение, взето от тълковен речник.
Харесва ми мисълта, че "Достойнството на човек не може да бъде отнето, защото то може само да се загуби" (цитирам по памет).
Не губиш достойнството си, когато се извиниш.
Не губиш достойнството си, когато казваш, че обичаш, а не ти отвърнат със същото.
Достойнството не бива да се бърка с нараненото самолюбие.

Нанякъде или наникъде

Снощи исках да погледам някой приятен филм, за да се успокоим аз и нервната ми система. След Изгубени - сезон 6-ти, епизод 4-ти, който завърши много тъпо, това се оказа непосилна задача. Започнах от "Шерлок Холмс," но макар да харесвам "Две димящи дула," Робърт Дауни-Джуниър и Джъд Лоу, не се получи. Първите пет минути ми дадоха да разбера, че това определено не е моят филм. Не и с това буйно начало, неприсъщо за иначе енергичната (особено под влиянието на кокаина) личност на героя на Конан Дойл. Да прощавате, ама класиката си е класика и не на всеки е дадено да прави успешни екранизации, пък макар и в актуален бокс-тупаников формат.

Потърсих утеха в изсипалата се като топъл дъжд край 14-ти февруари романтика с "Денят на влюбените," ама нямаше субтитри. Нямах сили да слушам и да си превеждам симултанно и се отказах.

Хукнах към изпуснатия от Киномания "Ню Йорк, обичам те," за да открия, че онази рецензиця, която прочех преди време, че кратките авторски сценки не струват, е абсолютно достоверна.

Не успях да намеря препоръчания ми "Everything is illuminated" и крайно обезсърчена приседнах пред поовехтялия "пети" елемент, на който навремето (и когато му е било времето) нямах кой знае какво желание да обърна внимание. Таз пуста страст момчешка - да спасяват света и червенокосата (е, поне това трябва да признаете - оранжевото в този филм е твърде много!) - ми дойде в повече. Разбира се, нямаше начин поне един филм да не изгледам докрай, така че накрая без трудности се досетих какво правят Мила и Брус, докато президентът си шушукаше с майката на последния (Оскар трябвало е да дадат на този телефонен глас). Няма начин - някои сценарии аз съм ги писала (в добрите си години).

Кротко и с безкрайно удоволствие подсладих среднощните си часове със "Случаите на Поаро и петте малки прасенца."

Тъй завърши тази епична филмова нощ.

Изправена пред избора между поредния турски "Лист отбрулен" и американския Хорейшию (правописът на името в случая си е лично мой), знам, че с нетърпение утре ще чакате резюмето ми. Написах ли нещо за това, че червенокосите ще спасят света?!

Седмицата вкратце

Понеделник - нова седмица, нов късмет - все още вярвам в това.
Вторник - най-накрая гледах Аватар. След триседмични опити да се сдобия с билет, успях. Всъщност през въпросния вторник филмът вече не ми се гледаше толкова, но ... Ефектите са изумителни, фантазията на Джеймс Камерън - също. Дори малко се постреснах. Според мен още не сме дорасли за 3Д-ефектите.
Сряда- от нищото ми се отвори много работа - нищо особено.
Четвъртък - работа, работа, работа. Пак не успях да спя цяла нощ. Неясно защо.
Петък - работа, а след това - среща с приятелки. Няма нищо по-хубаво от това да си говориш с хора, които те разбират и провокират.
Събота - домакинстване и чист мързел. Чаша червено вино (а може би ще станат две) и някое филмче за приспиване.
Неделя - предстои :)

Свеж полъх от новата седмица

http://http//www.youtube.com/watch?v=tzepgThB9TE

Тази песничка всъщност я чух за първи път, когато бях трети или четвърти курс в Университета. И макар да не съм вече дете, се усмихвам и настроението ми се подобрява, когато я чуя.

В капан

не бях се чувствала от дете. До петък вечер. Когато изведнъж краят на работната седмица, идващите почивни дни и огорчението ми се стовариха върху ми. Сама, наникъде, непостигнала нищо особено, нямаща какво да остави след себе си...

Не ги обичам тези си настроения. Пазя се от тях.

Вървях пеша към къщи, слушайки радио и само си повтарях: "Утре сутрин ще е по-добре."

Нямам ритуал за такива ситуации. Спасителен пояс, с който да доплувам до брега. Но знам, че от самосъжаление полза няма. По-добре помисли как можеш да промениш нещата - дори и да не почнеш от следващия ден, ще се почувстваш по-добре. Надживей суетата си - какво от това, че не управляваш борд на директори или че малко хора знаят името ти. Нали ги има онези 5, за които мислиш и които също мислят за теб.

Глас народен, глас божи

Гласувах. За първи път през живота си. Отне ми около 2-3 минути, нямаше пречки или нередности. Доволна съм от резултатите. Очаквах ги. И не ме изненадаха за разлика от повечето социолози, които развиха бурни теории какво се е случило и какво не е. Малко се поуморих от коментари "ама защо така стана" и от няколко дни пак не гледам новини.

Из нет-а

попаднах на думи на Уейн Дайър. По принцип не чета книги от типа на "Вашите слаби места," но нея прочетох. Силно ме впечатли навремето. Препоръчвам я с две ръце. Обръща внимание на неща, които сме склонни да пренебрегваме, да не осмисляме и съответно - да си тровим нервите.
Цитатът на деня е:
Осъзнай го. Другите хора ще си останат точно такива, каквито са.Независимо от твоето мнение за тях.

Depeche

няма да идват в България. Вече много ме е яд, че не отидох на състоялия се концерт.

Магазинна кражба

Вечерта ми беше немного приятна. Уморена, влязох в кварталния магазин, за да си купя нещо хубаво за душата (след като си купих от книжарницата 3 книги) :). Подредих на опашката пред касата и в този момент алармата започна да пищи. Някакъв циганин си беше пъхнал в джоба вакуумиран кашкавал. Стана скандал, дойде управителката, започнаха разправии (в магазина имаше най-вече жени). Циганинът взе да мрънка и да се оправдава (бил го забравил) и най-накрая си тръгна гузно, оставяйки платените покупки (на стойност колкото кашкавала) и кашкавала.

Аз бях някак апатична. Зачудих се какво може да направи магазинерът в такава ситуация - да вдигне скандал и да рискува тумба цигани да го причака в края на работния ден, за да го пребие; да викне полиция и да се надява полицаите да дойдат бързо, да реагират адекватно и да вземат страха на крадеца, за да не повтаря; просто да вдигне рамене и да гледа след избягалия крадец (щото тя алармата пищи, ама няма кой да те спре, ако тръгнеш да бягаш).

Една жена каза: "Ако е за хляб, всеки ще го разбере и ще си затвори очите..."

Не знам. Има кражби и кражби. На дребно. Или на едро. Вероятно като деца всички сме имали възможност да вземем нещо, което не е наше, без да ни забележат, усетят, скарат ... Но когато си голям, какво те оправдава?! Оправдава ли те нещо въобще?

А хората, от чийто джоб ще излязат парите за онова, което ти си откраднал...