вторник, 23 февруари 2010 г.

Нанякъде или наникъде

Снощи исках да погледам някой приятен филм, за да се успокоим аз и нервната ми система. След Изгубени - сезон 6-ти, епизод 4-ти, който завърши много тъпо, това се оказа непосилна задача. Започнах от "Шерлок Холмс," но макар да харесвам "Две димящи дула," Робърт Дауни-Джуниър и Джъд Лоу, не се получи. Първите пет минути ми дадоха да разбера, че това определено не е моят филм. Не и с това буйно начало, неприсъщо за иначе енергичната (особено под влиянието на кокаина) личност на героя на Конан Дойл. Да прощавате, ама класиката си е класика и не на всеки е дадено да прави успешни екранизации, пък макар и в актуален бокс-тупаников формат.
Потърсих утеха в изсипалата се като топъл дъжд край 14-ти февруари романтика с "Денят на влюбените," ама нямаше субтитри. Нямах сили да слушам и да си превеждам симултанно и се отказах.
Хукнах към изпуснатия от Киномания "Ню Йорк, обичам те," за да открия, че онази рецензиця, която прочех преди време, че кратките авторски сценки не струват, е абсолютно достоверна.
Не успях да намеря препоръчания ми "Everything is illuminated" и крайно обезсърчена приседнах пред поовехтялия "пети" елемент, на който навремето (и когато му е било времето) нямах кой знае какво желание да обърна внимание. Таз пуста страст момчешка - да спасяват света и червенокосата (е, поне това трябва да признаете - оранжевото в този филм е твърде много!) - ми дойде в повече. Разбира се, нямаше начин поне един филм да не изгледам докрай, така че накрая без трудности се досетих какво правят Мила и Брус, докато президентът си шушукаше с майката на последния (Оскар трябвало е да дадат на този телефонен глас). Няма начин - някои сценарии аз съм ги писала (в добрите си години).
Кротко и с безкрайно удоволствие подсладих среднощните си часове със "Случаите на Поаро и петте малки прасенца."
Тъй завърши тази епична филмова нощ.
Изправена пред избора между поредния турски "Лист отбрулен" и американския Хорейшию (правописът на името в случая си е лично мой), знам, че с нетърпение утре ще чакате резюмето ми. Написах ли нещо за това, че червенокосите ще спасят света?!

1 коментар:

Teo каза...

Има много впечатляващи филми
peaceful warrior
into the wild
what the bleep do we know
the wall
green mile
gataca

Сигурен съм че някой си гледала, може и всички, но ако не си изгледай пропуснатото :)