За полските ...

език - полският е много мелодичен и труден дори и за нас. Не толкова заради 7-те падежа и различните окончания в зависимост от основата на съществителното (мека или твърда), по-скоро заради някои струпвания на повечко ж-ш-ч-щ в една дума. В същото време имат много думи, които са почти или същите като нашите, в спреженията и времената на глаголите също има близост до българския. И досега рядко съм се натъквала на твърде дълги думи, каквито има много в немския. Имат например "роджина" - "семейство", "час" - "време," "място" - "град"... Мен ме затрудняват глаголите от свършен и несвършен вид, тъй като често разликата е в една буква. Що-годе можеш да се разбереш на английски с по-младите хора и с повечко вслушване и знаци и ръкомахане с останалите. Малко неприятно беше, когато чиновничката в общината, която беше на гишето за обслужване на граждани от ЕС, не говореше английски. Всъщност и тези на гишето за хора от страни извън ЕС също не говореха. Но пък формулярите ги има в интернет и имат обяснения на английски и френски, ако и да трябва да попълваш на полски. 

Храна. Не е ужасна. Някои неща са дори вкусни, но като цяло се оказва, че храната на Балканския полуостров е доста по-интригуваща. И, не, няма да влизам в спорове за това чия е мусаката, с печена или сурова чушка се прави шопската салата, кога се е появило ястието имамбаялдъ по българските земи, но със сигурност храната в България е доста по-разнообразна. Тук ги признавам с две ръце за супите (макар че за мой срам още не съм опитвала известната журек). Гъсти, подправени, вкусни. Несъмнено. Иначе - бигоса (кисело зеле с наденица), голомбките (има носовка при изписването - сърмички, гарнирани с доматен сос, но изобщо не приличащи на нашите)... не стават. Пирогите - тези с месо - са приятни за хората, които обичат тестени изделия и паста. Но колкото и опции да има за пълнежа (включително ягоди), няма как да ги ядеш всеки ден. Общо взето, храненето в ресторант е сравнително скъпо (особено ако има и алкохол), а не е кой знае какво в повечето случаи, затова пробвах мексикански, индийски, а вчера - и грузински. Доста приятни бяха всички. Категорично най-хубавото индийско досега съм яла в Цюрих. 

Иначе - в магазина можеш да си напазаруваш доста качествени неща на цени като българските (някои и по-ниски), при положение че минималната работна заплата тук е 1600 злоти (ако не са я вдигнали, имат такива стъпала ежегодно), за по-лесно обръщане в левове, делете на две. Алкохолът и кафето категорично са по-скъпи, вероятно и цигарите, но не пуша и не съм сравнявала. 

Сладкишите са малко странни. Не достатъчно сладки за мен, с твърде много сметана, а шоколадът, който използват за поливка и гарниране, е, меко казано, безвкусен. Хапваме чат-пат сирник (нещо като чийз кейк, ама не съвсем), полски шоколад (рядко, макар че има силни местни производители). Сладоледът обаче компенсира. Има го във всякакви варианти и наистина се яде по всяко време на годината. 

Хора ... не познавам отблизо местните. Възпитани са и търпеливи в някои отношения, но ще се блъснат в теб, вместо да се отместят, докато се разминавате по улицата. Ако ги попиташ или помолиш нещо, малко неохотно, но ще отвърнат и помогнат. Но да проявят инициатива и да подходят те към теб... По-скоро не. Наистина в това отношение в България е по-различно. Там сме много по-отворени към хората и по-дружелюбни. Гостоприемството в смисъла на това да те поканят вкъщи... по-скоро тук, както и в много други държави, е възприето (за по-лесно може би) хората да се срещат навън. Силно религиозни. И се женят млади... това последното не е моя реплика, но сякаш е вярна. За следващия път мога да потърся статистика.

Вроцлав по-отблизо

Време е да продължим разказа за града на джуджетата.
Красив е и уютен, много. Ако отидеш на най-популярното място тук, Rynek, ще помислиш, че някак извън законите на физиката си успял да попаднеш в красива пощенска картичка. Е, в момента пренареждат паветата от едната страна, но чарът на този квадратен площад не се губи. Особено като си дадеш сметка, че градът е бил жестоко разрушен по време на Втората световна война, след което се го изграждали наново. Името му през годините се е сменяло много пъти, бил е столица на Силезия, после преминава към Бохемия, след това - немско, а след Втората световна война е даден на Полша. Това обяснява и присъствието на много немски туристи тук - много от тях се връщат към корени и роднини. Личи си, че са били под немско, много си личи. Улици, транспорт, сгради, маниери. За маниерите е леко странно - поляците са доста самоуверени и напористи, държат се леко надменно, но бих казала, че няма на какво толкова отгоре. На пръв поглед картинката е страхотна, но като поостанеш, виждаш и някои не толкова лицеприятни неща - като пияниците и клошарите, многото добре облечени просещи момчета и момичета, изхвърлените опаковки и непочистените кучешки следи. Но хората продължават с усилията за подобряването на градската среда и условията на живот, заради което ги адмирирам. За времето, в което съм тук, видях поправки, ремонти, пускане в експлоатация на нови сгради. Всеки ден някъде някой нещо работи и оправя. С мисъл - да е красиво и да се впише.
Няма как да не вметна, че до момента климатът ни поднася приятна изненада - след всичко чуто за полските зими (факт, че Вроцлав е доста на юг) сняг тази зима имаше два пъти за по половин ден. Често има слънце, а лятото е по-скоро прохладно, отколкото горещо (да се има предвид и моята зиморничавост). Та, на фона на снежните Балкани уикендът тук беше слънчев и топъл - 15-20 градуса.
Също толкова приятна е и близостта на града до други европейски столици - Берлин, Виена, Прага. Добрата влакова система, както и летището на десетина километра създават условия да стигнете бързо и комфортно до доста държави в Европа. Изключая нашенските ... Макар че ако човек реши да си направи разходка из соц държавите и си предвиди време, може да си организира страхотно прибиране до България с кола, както правим ние - Чехия, Словакия, Унгария, Сърбия...
С една дума, на първи и втори прочит - градът ми допада. Има си свои местенца, лъкатушещи улички, река и пясъчен остров... Още не съм посетила нито един музей или театър (има доста и от двете), както и не успях да вляза в Зоологическата градина (идея си нямате колко хора имаше на касите един неделен следобед... около 150), но пък фонтанът с неговото музикално-светлинно шоу, Японската градина...Ще разказвам още по-нататък. Току виж съм стигнала и до спортно шоу на страхотния стадион. Ще има и снимки. 

Вроцлав, Полша - първи впечатления

На детайлите от пътуването с кола от София до Вроцлав и преминаването на няколко граници ще се спра в пътепис специално за Стойчо и неговия сайт. Затова директно започвам от града  - най-топлият полски град, четвърти по големина в Полша, с около 700 000 жители и още известно количесто в околността, категорично не най-туристическият, единият от двата града, които ще бъдат столица на културата през 2016-та. Представете си София такава, каквото би била, ако половината население на България не бе принудено да търси там препитание. Сравнението със София няма как да бъде избегнато, а и първият ми, леко недоверчив поглед към града откри точно това - прилика. Усещане за соц, което имах може би в Букурещ, но не и в Прага, Будапеща или Братислава. Павета, тук там сиви или недовършени сгради, хора с тъмни дрехи... И дотук. След това забелязваш ясната маркировка по улиците, знаците, работещите светофари, светлините и спокойствието - движение и интензивност има, клаксони и крясъци - не. После виждаш, че дори и сивите сгради са в добро състояние, цветовете са съобразени, дограмите са сходни, драсканиците не са кой знае колко, има красиви графити. На някои улици има обособени участъци за паркиране на коли, тротоарите са свободни от коли и достъпни за пешеходци, има велоалеи. И тук някои улици леко криволичат :)

Бързо намираме това, което търсим - апартамент в широкия център. Сравнително тиха улица, голям блок, входът - чист. Вътрешен двор с детско кътче. Беше зима и с влизането ми направи впечатление, че е топло. В апартамента също беше така, ако и да не бяха пускали парното известно време. 

Организацията за изхвърлянето на боклука ме впечатлява навсякъде, където отида. Има контейнери за бяло и цветно стъкло, за хартия, за пластмаса и за други боклуци, които не се рециклират. Повечето кооперации имат обособено за контейнери помещение, което се заключва, или нещо като къщичка без врата отстрани на блока. Не е мръсно, няма разхвърляни боклуци,  събира се редовно. Няма улични кучета, които да обръщат кофите и да изсипват всичко насред улицата.  За малките спретнати околоблокови пространства е по-добре да не отварям дума - има ги, поддържат се дори и да не са засадени цветя, а просто трева. Чисто е - не че няма паднали листа, тук таме фасове, но като цяло впечатлението е добро.

Няколко дни бяха достатъчни за ориентация и аклиматизация - градският транспорт се състои от трамваи и автобуси, редовни, повечето - сравнително нови. Спирките са ясно обозначени, повечето имат електронни табла (и работят), има пълно описание на маршрутите по трасето, както и разписание. Билети се купуват или от автомат на спирката - с монети, банкноти или карта, или от превозното средство - само с карта. Валидираш билета вътре, има електронни устройства. Можеш да си вземеш билет за едно пътуване или билет за определено време (с него можеш да сменяш няколко превозни средства) срещу 3 злоти - за по-лесно превръщане в български пари делите на две. Имената на спирките се съобщават и изписват на табла. Изписва се и подсещане, че трябва да си валидираш билета, както и коя дата и какъв ден е, кои празнуват имен ден... Да, тук повече честват именните си дни отколкото рождените. Може би заради това, че са доста религиозни, много хора се кръщават с име от католическия календар.

Градът е красив и подреден, има табелки навсякъде, включително и за обектите от пътеводителите. Историята му е интересна, но сега ще отбележа само, че е бил доста разрушен след втората световна война, след което го възстановяват... И тук е било комунизъм, ама .... малко по-друг. 

Магазините са като в София - има големи хипермаркети като Карфур, Теско и Кауфланд, много магазини на Лидл и местната верига от този тип - Бедронка (калинка), както и квартални магазинчета и магазинчета в блока. Ние тук имаме два по-големи и две по-малки магазинчета, малка пицарийка и дюнерджийница, както и "плод и зеленчук". 

Отделно четири мола, доста големи, с кина, няколко театъра, опера, филхармония, доста книжарници, макар и не съвсем от типа - влез, пийни кафе и почети, докато си избереш нещо (има и такива, но за тях другия път).

Има университет, най-различни школи и много, много студенти.  

Местният футболен отбор се казва Шльонск, има разкошен стадион в единия край на града. По улиците доста хора бягат за здраве - с екип или без, сутрин или вечер. Аквапаркът е голям - със саунариум, масажи, рекреационен и басейн за плуване, външни и вътрешни пързалки, фитнес, пясък, шезлонги и игрище за волейбол за през лятото...  Измислено, направено, подредено, пази се, хората спазват правилата... Е, в сауната мъжете са най-вече голи, но аз без очила не виждам особено добре :)

Хората ... са доста целеустремени. Не бързат особено, но категорично знаят накъде са тръгнали и вървят. Няма да те блъснат, докато се разминавате, но няма и отстъпят настрани. 

Градът сякаш не е голям, но е активен. Усеща се, че хората са ангажирани с него, стараят се. Не е идеално, но и тук, както на много други места, няма как да не се запиташ: Как го правят? Защо в България не е така?

И преди да ви оставя за тази вечер, ще спомена за светофарите. Държат червено поне 3-4 пъти по-дълго отколкото където и да е другаде. Особено за несвикналите е доста дразнещо. Явно се дава предимство на колите, за да не стават задръствания. Хората си го знаят. И рядко се случва някой да не издържи и да пресече нерегламентирано. 

Мадрид

Слънчев и топъл през октомври, оживен, гостоприемен и шумен - от Paseo Imperial до Paseo de la Castelana през Plaza de San Miguel, Plaza de San Ildefonso и Plaza de Alonso Martinez. По малките улички, които ги има само на картата. Или накъдето ти видят очите и те поведат краката - по пътя на плочките или следвайки табелките с красиво изписани букви. В градинката пред Кралския дворец или край черните лебеди в парка Ретиро - Мадрид е очарователен със спретнатите си къщурки, боядисани в жизнерадостни цветове, с тесничките тераси с много цветя и с дървените си капаци, пазещи спомена за едно време. И с уютните кафенета, в които никой не бърза, като Mama Ines (на Calle Hortaleza 22) или Cafe Espejo (на Paseo de Recoletos). Не бива да се стряскате от това, че някои испанци пият кафето си на крак, като същевременно успяват да изпушат поне 3-4 цигари. Испанците пушат много и също така, вървейки по улицата, което по-рядко се вижда у нас.

Улиците в сутрешните часове са сравнително тихи и празни, разминавате се основно с други туристи или с хората, които чистят, но към обяд лека-полека градът оживява. Ако сте огладнели и ви се хапва първо, второ и трето, сега му е времето (за испанците всъщност - около 15ч) - обедните менюта са на цени между 8 и 15 евро.

Следобедното кафе можете да изпиете на открито някъде на Plaza de Chueka или на Plaza de Santa Ana, като се полюбувате на мелодичния испански език, на който говорят всички наоколо.

Привечер се настройте за много шум и емоции - тапас баровете са препълнени, най-вече с мъже, които така бързо поръчват, че зад касата не могат да им смогнат. Макар че имат своя чар, препълнените барове не ми допаднаха, защото са места, където трудно ти се чува приказката, макар че точно за това си отишъл. Така както се ходи и в пазара Сан Мигел (Mercado de San Miguel) - красива, стъклена сграда, в която можеш да си купиш плодове и зеленчуци, сирене, месо или миди и където вечер трудно можеш да се разминеш от хора, носещи чаши с вино или цели бутилки, които се спират да кажат "здравей" на приятелите си.

Ако междувременно сте от т. нар. романтици, наслаждаващи се на залеза, мястото е Templo de Debod (Paseo del Pinto Rosales) - автентичният египетския храм, построен 2 век преди Христа, подарен на испанците през 1968-а в знак на признателност. Постройката, макар и древна, не е много внушителна през деня, но вечер е осветена разкошно.

В търсене на испански дух можете да тръгнете по следите на фламенко танцьорите - близо до пазара Сан Мигел се намира един от известните барове за фламенко (tablaos) - на Plaza del Conde de Miranda 1, където освен всичко друго персоналът говори английски и не го крие. Представленията обикновено започват в 22.30 часа, като за почивните дни е добре да направите предварителна резервация. Входът е около 30 евро. Дори и фламенкото да не е любимият ви танц, шоуто ще ви хареса.

Мадрид се слави и с многото си и хубави дискотеки, но аз лично ги пропуснах. Затова пък пробвах друга градска традиция - чуроси с шоколад (chocolate con churos) - т. нар. закуска призори :) Чуросите са малки гевреци или пръчки, пържени, сухи и мазни, които се поднасят с горещ шоколад, който е толкова гъст, че си ги топиш в него. След като ги опитах, аз предпочетох да хапвам класически кроасан, придружен от чаша свеж портокалов сок и uno espreso. Уточнението е важно, защото испанците пият дълго кафе с мляко (con leche), което невинаги удовлетворяваше жаждата ми за класическо силно и късо кафе.

В края на нощта можете да се приберете и поспите (поне докато не ви разбудят ранобудните чистачи) в някой от многото хостели в центъра като Mirentxu (Zorilla, 7) например. Хостелите обикновено се помещават на етаж или два в старите сградите, собствениците често живеят в единия край, но в никакъв случай не се месят в ежедневието на туристите. На по-ниска цена могат да ви предложат да делите стая с непознати или пък да ползвате shared toilet или bathroom.

Ако сте любител на музеите, Мадрид ги има в изобилие. Ако не сте, посетете поне Прадо, а ако ви останат сили - и Thyssen-Bornemisza, евентуално и Centro de Arte Reina Sofia. Поне за мен разглеждането на множество картини в един ден затормозяващо, на вас може да ви хареса. Правете се, че не чувате моя леко пренебрежителен коментар и задължително си вземете карти, за да се ориентирате в залите. По възможност прочетете нещо за колекциите, които се показват в момента (често има гостуващи такива) и си набележете цели. По мое мнение човек трябва да ходи няколко пъти и да гледа само отделни неща. И ако за Прадо мога да кажа, че помня някои от картините на Веласкес, Гоя, Тициан, Караваджо, Мурийо, Йеронимус Бош, Рубенс, Дюрер, то останах доста потресена от съвременното изкуство, показано в галерията на Кралица София. Явно модерното изкуство не е за мен. Дори Пикасовата "Герника" не успя да спаси положението. Не забравяйте да проверите кои са почивните дни за съответния музей, защото правилото за понеделниците невинаги важи.

Не споменах нищо за градския транспорт, защото е много по-редовен от този в София и навсякъде има указания коя линия накъде пътува. Не го ползвах много - само метро от летището до хотела и обратно, като влакчетата са на 2-3 минути и много чистички. Във всички станции има указателни табелки и карти на мрежата, автоматите за билети работят с монети, банкноти и крадитни карти, така че човек е максимално улеснен. Обикновеният билет струва 1 евро, само от и към летището се доплаща още 1. Има комбинирани билети, които позволяват ползване и на друг транспорт, както и билети за 10 пътувания. Но в центъра така или иначе човек с удоволствие и дори целенасочено си се разхожда пеша :)

От магазините не се впечатлих - и марките, и цените са почти като нашите (е, стандартът тук не го броим). Искаше ми се да посетя неделния битпазар Rastro, но не остана време, пък и нямах потребност да пазарувам. Макар че с удоволствие избирах магнитчета, чаши и касички и други сувенирчета за приятелите. Има магазинчета за такива глупости на всяка крачка.

Не мога да не спомена кафенето-антикварна книжарница J&J Books and Coffee (www.jandjbooksandcoffee.com) - държи я американец, установил се в Мадрид. Освен че предлагат кафе и коктейли и продават книги, организират интернационални вечери, в които можеш да подобриш английския или испанския си с хора, които също като теб не познават никого. Обиколих половината център, за да я намеря, като междувременно видях квартала, в който живеят най-много чужденци - една идея по-малко чисто и живописно, с още по-тесни улички и с много магазинчета за плодове и зеленчуци и обувки и почти никакви сувенири.

След закупени две книги на любимата ми Ан Тайлър се почувствах удовлетворена и по-лесно възприех мисълта, че трябва да се прибирам у дома. Кратък полет на wizz air в 20.30 вечерта (споменах ли, че там са с един час назад) и след бърз диагонален прочит на "Вечеря в ресторант Носталгия," към 00.55 ч кацнахме в София. Недобре осветена и с много дупки, нооооо това си го знаете. За нещата, които съм пропуснала, може би ще пиша друг път.