За важните неща

"ВИНАГИ важните неща са очевидните неща, които никой никога не казва" - цитат от "Factotum" на Буковски. Не съм го чела, едва ли ще го зачета, макар че може и да ми хареса. По отношение на него явно имам твърде много предразсъдъци. Но с горното съм абсолютно съгласна. Дали се получава парадокс - очевидното няма нужда от коментар, но често сме го пропускаме точно, защото е пред очите ни. Не назоваваме нещата, защото ни е страх, че няма да кажем нищо ново - а непременно трябва да открием нещо и да покорим всички с мъдростта си. Не казваме, защото ни е страх от присмех. Не правим признания, защото ставаме уязвими.

Не казваме на някого, че държим на него, защото той би трябвало да го знае - от отношението ни. Не му казваме, щото не сме в тъп американски филм, в който всеки казва на другия по сто пъти: "Обичам те" - някак изкуствено е. Не казваме, щото са важни делата, ама като се разминем в живота и някой си отиде, ни е мъчно. И си мислим за пропуснатите мигове. И думи.

Обществени врагове

Новият филм на Майкъл Ман. Биографичен. За Джон Дилинджър - банков обирджия от времето на Голямата депресия. Не бях го чувала преди да гледам филма. Не бих казала, че ще се заинтересувам от него сега, след като разбрах за него. Човекът си живял живота така, както намирал за добре, без да се церемони. Накрая го убили пред очите на всички. Щото ФБР бди, за да могат мирните граждани да спят спокойно. "С мирни средства и без насилствени похвати." Е, ако не беше Джони Деп, филмът щях да го пиша тъп, досаден и безинтересен. Не че Крисчън Бейл не прави добра роля, просто не ми е симпатичен. Най-хубавото нещо във филма беше любовната история. Имах известни резерви към девойката в "Добра година," но тук е невероятна.
Ако имате време за губене, моля.

Глас народен, глас божи

Гласувах. За първи път през живота си. Отне ми около 2-3 минути, нямаше пречки или нередности. Доволна съм от резултатите. Очаквах ги. И не ме изненадаха за разлика от повечето социолози, които развиха бурни теории какво се е случило и какво не е. Малко се поуморих от коментари "ама защо така стана" и от няколко дни пак не гледам новини.

Из нет-а

попаднах на думи на Уейн Дайър. По принцип не чета книги от типа на "Вашите слаби места," но нея прочетох. Силно ме впечатли навремето. Препоръчвам я с две ръце. Обръща внимание на неща, които сме склонни да пренебрегваме, да не осмисляме и съответно - да си тровим нервите.
Цитатът на деня е:
Осъзнай го. Другите хора ще си останат точно такива, каквито са.Независимо от твоето мнение за тях.