е туристическа атракция за чужденци, нещо свято за мнозина други и стана нещо специално за мен. Тази събота ходих за първи път. И ... много се впечатлих.
Не съм религиозна. Давам си сметка, че повечето хора имат нужда от място, в което да си представят, че са с Бог, че му говорят. Успокояват се, че им се опрощават разни неща - думи и дела. Мислят си за починалите си близки и приятели... Само че не мога да се отърва от мисълта, че повечето хора го правят, защото така е прието, че така трябва.
Аз не мога да кажа, че вярвам в християнската представа за света, създаването и подредбата му. Смятам, че трябва да бъдем добри не защото ни е обещан морков, ако издържим докрая, а защото сме тук временно, ние всички, които делим една земя, един въздух... И не е нужно да сме идеални, но не бива от скука да накърняваме нечие достойнство - защото можем, за да се покажем пред някого или просто така ... И ако всеки живее с мисълта не че трябва да направи купчина пари, а просто да остави нещо след себе си и поне един човек, който да го помни с добро, то няма да имаме нужда от църкви. Или поне не за да се правим на религиозни.
Усещането вътре е индивидуално. И все пак... Стоиш някак плахо и мислиш за всички онези неща, които те карат да се чувстваш човек, които те карат да се чувстваш благодарен за това, че си тук, че не си сам, че си здрав, че имаш работа, семейство, приятели и ... някой там, горе, който те вижда и макар и невинаги явно, се грижи за теб. Всичко останало е ... човешка суета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар