Днес следобед най-накрая гледах "Шивачки" - нарочен за много хубав български филм. Ако се сравнява с предишните нашумели модерни български филми, мда, определено ги бие по точки. Защото показва реалността, има няколко наистина свежи момента, завършва ... добре, без да е крайно мелодраматично и не на последно място - актьорите си бяха на мястото.
Незнайно защо последните български филми изобилстват от послания, вметки, намеци, символи, податки и т. н. Внушенията са толкова много, че главата ти се замайва и ти започваш да се чудиш какво се случва и каква е все пак идеята. От тази пуста псевдоинтелектуалщина или пък откровена пропаганда във филми като "Сезонът на канарчетата" доста ми се гади. Или пък от преиграването на актьорите - още повече. и все са някак мрачни последните ни филми - сякаш ако няма голяма трагедия и драма, не си заслужава усилието. А животът си е поредица от хубави и лоши моменти - не бива да се обръща прекомерно внимание само на едното.
В "Шивачки" идеята ... леко се губи. Обаче има някакво приятелство - ту оцелява, ту - не... Но го има. Което е достатъчно, за да се гледа филма, и ако няма големи очаквания - да се хареса.
Не знам за Вас, но аз обикновено знам дали филмът ще ми хареса още преди да вляза в киното. И обикновено не се настройвам предварително - има едно изключение, за което още си спомням - заведоха ме на втората серия на Карибски пирати (щото първата била много готина - аз не я бях гледала). Е, по-голяма тъпотия не бях гледала - явно много ми се е искало да гледам нещо хубаво.
Та, с две думи - филмът е ...приятен за гледане. По-важното е, че дава надежда, че българското кино все пак върви в правилната посока.
Няма коментари:
Публикуване на коментар