Време за поезия

Не съм поет. Не съм и искала да бъда. Разбира се, навремето написах първите си стихове за баткото от 12-и клас, който едва ли някога би могъл да разбере какъв смут предизвика в моята душа - благодарение на него разбрах какво значи сърцебиене и да ти треперят краката. Умея и обичам да си играя с думите, да ги подреждам в стройни редички, но поезията за мен си остава изкуство на нежните и деликатните, чувствителни хора, докато аз съм пряма и логична. Което не значи, че мога да забравя ...

НОКТЮРНО-то на Стефан Цанев

Залезът падна...
Спиш ли? Или ме чакаш...
Обичам те.
Дълго ли ме нямаше?
Не се сърди, че ме нямаше. Обичам те.
Често ще ме няма. Ще бъда до теб- и ще ме няма.
Обичам те.
Трябва да свикнеш с това.
Не те ревнувам от тревите. Повече не ми изменяй.
Ето галя косите ти... Спиш ли?
Вече иде времето, когато преставаме да вярваме в безсмъртието.
Обичам те.

или пък Богомилско-то стихотворение на Камелия Кондова - в него има неща, които засядат някъде дълбоков гърлото ми и понякога ме карат да плача, понякога да се усмихвам...
Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошият от всички, да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерни погледа и празника. Да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича, ала само тялото. Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска - прокълнато ялова - да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката. Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките, когато е дошъл да те погледа.
И да мълчиш. Дори да се запали,дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали най-лошият човек... и не заплаче.
Веднъж сълза отронил, е обречен добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече.
Добрите хора лесно се обичат.

...