Само Скорсезе може да направи такъв филм - фин, с ненатрапчиви детайли и изключителна актьорска игра. Съмнявам се, че някой друг би успял да превърне трудночетящия се в днешно време и за повечето хора вероятно скучен роман на Едит Уортън в красива и убедителна история - за онова време, за любовта и за невинните...
Знаете ли какво значи невинност - извън обсега на вината и престъпленията?! Били ли сте някога невинни в мислите си, невинни в преследването на стремежите си, невинни в държанието си към околните? А сега?! Има ли я там някъде мисълта, че не можеш да градиш щастието си върху нещастието на другите? Или в борбата да постигнете нещо или да задържите някого, нямате скрупули и смятате, че вашето ви се полага.
Преди много неща са били немислими, недопустими, осъдителни и мнозина са се съобразявали с това. Днес сме неприкрити и излагаме на показ всичко - от голотата на телата си до цинизма на душите си. И сякаш силно парадираме и крайно прекаляваме, а всъщност дали като всяко следващо поколение не сме се усъвършенствали и станали твърде добри в това да скриваме чувствата си. Ако въобще ги имаме. Дали липсата на условности не направи всичко условно?!
Друг един Уортън - Уилям - пише за невинността като за способност да виждаш "ясно" и "чисто," без преструвки, но и като за доверие, търпимост и стремеж да не нараняваш чувствата на другите.
Историите са коренно различни, втората почти нереална и все пак асоциацията е налице - и тогава, и сега има твърде малко невинност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар