От три години искам да гледам тази постановка. И все нещо ставаше или пък ме домързяваше да отида да си купя билет.
Снощи я гледах. В Театъра на Армията. Залата беше пълна, макар че постановката е стара. Не се отегчих, но и не почувствах нищо. Никаква мисъл не премина през главата ми, никакъв извод не направих. Малко се смях, доста ръкоплясках - нямаше как, на другите явно им хареса. Всъщност имаше 2-3 сцени - най-вече тези с героя на Георги Къркеланов. Той си беше точно на мястото, което не мога да кажа за Бойка Велкова. Разбирам защо са я избрали, но според мен бе по-скоро красива и креслива, отколкото нежна, нещастна и трагична.
Не знам защо не се получи снощи. Няколко дни преди това гледах моноспектакъла на Мариус Донкин в Народния театър - Г-н Ибрахим и цветята на Корана. Съвсем различно преживяване, а и съвсем правилно се играе на Камерна сцена. Другаде не би било същото.
Разбира се, не бива да се сравняват двете постановки - коренно различни са.
Трамваят "Желание" не ме закара никъде...
Няма коментари:
Публикуване на коментар