Последната издадена до момента книга на Богдан Русев. Трудно бих казала, че ми допада (не книгата, а той) от това, което съм чела. Прекалено самоуверен е, а аз страшно се дразня от такива хора. Ако имаш някакви възможности в повече от околните, те няма как да останат незабелязани, така че няма нужда да парадираш. Както и да е - не за него е темата.
Книгата не е крайно лоша (имайте предвид, че всъщност обичам криминални истории). Дори започва изключително интригуващо. На места леко губи блясък и увлекателност, но все пак - бива. Чете се бързо. Не е използван особен и запомнящ се изказ, а по-скоро -кратки думички и логична последователност - така са актуални напоследък. (Като че ли и аз така пиша - лаконично). Не че не ми хареса, обаче май и удоволствие не ми достави. Макар че я прочетох цялата. Нещо ми липсва, за да я отлича сред ... канех се да напиша многото подобни. И се сетих, че май това е - няма много подобни книги. В смисъл - български. Щото Богдан Русев може и да го раздава леко а ла Реймънд Чандлър (имаше на едно място лека ирония по повод детективите, готови в името на истината да понесат доста яки крушета, без това да повлияе на чувството им за хумор), но не успява да го докара. Не е и нужно. Книгата става за четене в автобуса, докато си на дълъг път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар