Явно тази вечер ще е вечерта, в която критикувам. Много и настървено.
Препоръчаха ми книгата - при това приятелка, която има доста строг подход към литературните четива. Е, и това не е моята книга. О, да. Лесно се чете. Набързо, между другото, както се казва. Аз аналог с "По пътя" на Керуак не направих по простата причина, че Керуак изобщо не е мой тип автор и философията му ми е изключително чужда.
Вярно е, че обичам нещата да се казват просто и ясничко, но не и съвсем без стил и изразни средства. Все пак това е художествена литература. Авторът може и да има въображение, но не може да пише.
Можете да прочетете, докато пътувате нанякъде, защото за идващите дни метеорологичната прогноза е неблагоприятна и докато дъждът вали, няма да има какво да гледате през прозореца.
2 коментара:
Четох я ... и навън печеше слънце, носовете на снежните човеци падаха и минаваха много красиви мъже...Но аз четох, ли четох! И не съжалявам :)Книга с музикален ритъм - носталгично дрезгаво реге, на фона на малко побългарена Америка, книга за умението на човек да продължава, въпреки и заедно с близкия си, който няма да се върне. Ненатрапчива и мъдра книга. А Деси пак плюе ;)
Ненатрапчива и мъдра книга... С първото - да, но с второто изобщо не мога да се съглася.
Публикуване на коментар