Не знам. Дори не мога да се сетя за някое от произведенията му, които сто процента сме учили в часовете по музика. Най-вероятно не обичам Брамс. Но колко изящно пише Франсоаз Саган - с каква лекота вървят редовете й, с какво познаване говори за света и хората. Била много луда и страшно привличала мъжете. А на снимката на корицата изглежда толкова невзрачна.
Завидях й. На 18 години и да пише така ... добър вечер, завист! Не си добре дошла...
Искам да мога поне веднъж да опиша така страховете, мечтите, себе си, деня, света. За да ме види, прочете и усети някой. Който мисли като мен, който чувства като мен. Защото е тъжно да си сам. Особено в свят, в който всичко лично е на показ. Провокира, шокира, моли за внимание, крещи.
Много сме лични, а всъщност - неискрени. Не смеем да се доверим, за да не ни наранят. Днес не е модерно да сме слаби.
Няма коментари:
Публикуване на коментар