Не, не е коментар за крайно не-лятното атмосферно време в София, а името на постановката на Театър 199, която гледах в понеделник. Пиесата е на Ричард Грийнбърг, режисурата на Владимир Люцканов, актьорите са - Малин Кръстев, Койна Русева и Захари Бахаров.
Някъде в анонс прочетох, че става въпрос за загадка от стар дневник, за приятелство, измяна, изневяра и страст. И да, и не. Да, и за това става въпрос, но по-скоро за начина, по който възприемаш света и хората около себе си, каква роля си избрал за себе си - вечен страдалец или ведър оптимист, обичащ или обичан.
Смърт в семейството, в което само братът и сестрата са си близки. Голямо наследство, сред което къщата - символ на красота, удобство и уют, завещанието, което изненадва всички, животът на бащата, описан с кратки изречения, които не дават мира на неудовлетворения син. Жената, която предпочита сигурността пред страстта. Това е накратко сюжетната линия - две истории, за две поколения, в които сякаш всичко се повтаря.
Страхотна игра на Малин Кръстев, ролята на Захари Бахаров много му отива, само леката истерия и неумението да изрази поне някаква емоция на Койна Русева бяха крайно не на място. Спектакълът бе с половин час по-дълъг от необходимото. Но определено ми хареса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар