Всички вървим. Напред, назад, с посока или без, стремим се към нещо или тичаме към някого ...
"Пътят" на Кормак Маккарти е увенчан с Пулицър за 2007-а. Докъм 60-та страница не бях сигурна защо. Просто книгата е различна. Студена, безлична, неумолимо върви към последната страница. Трудно следваме героите, защото ситуацията, в която се намират - парцаливи бродяги, от малкото останали живи сред опустошения свят - ни е чужда, не ни се иска да мислим, че нещо такова ще ни се случи, не можем да си го представим дори... Баща и син. Сами сред нищото. Водени единствено от надеждата. Онази отчаяната, необяснимата, непобедимата...
Важна е не посоката, а онова, което ни води.
2 коментара:
http://news.ibox.bg/news/id_846582156
О, да, новата му книга ... Но в книжарницата до работа казаха, че ще я пуснат утре или в понеделник. Нямам търпение.
Публикуване на коментар