Две вечери подред, виждайки се с различни приятели, чувах хвалебствия за тази книга. Когато тръгнах да я търся в книжарницата обаче, не се сетих нито за името й, нито за това на автора - Карлос Руис Сафон. В крайна сметка - дадоха ми я да я чета. И я прочетох почти на един дъх. Адски увлекателна е, развива няколко сюжетни линии и те пренася в света на детското ти въображение (по-точно пубертетското), речникът е богат, а изразните средства - умело използвани.
Момче открива рядък екземпляр от книгата на слабоизвестен автор и силно впечатлен, започва да издирва и други негови романи. В процеса на търсене среща жени, връзката му с които е априори обречена. Действието се развива в Барселона, с кратък набег до Париж, като по петите на момчето са тайнствена личност без лице, която гори всички екземпляри от романите на автора, до които може да се добере, а също и полицейски инспектор - гадняр и хладнокръвен убиец. В ежедневните описания са вплетени любопитни факти, има мистика и готика, както и драматични любовни истории.
Както много точно я описа приятелката ми, "Сянката на вятъра" е книга за кино - изключително драматична (бих казала, прекалено) и подходяща за направата на филм. Сравнението с Артуро Перес-Реверте е уместно, като последният не е толкова библиографски изчерпателен, поради което май се харесва повече.
3 коментара:
Имам чувството, че целенасочено се опитваш да превърнеш живота си в колонка на литературния критик.
По-скоро книгите са едничкото ми удоволствие в момента и с тях запълвам по-голямата част от свободното си време.
Не врат, ами шия :) Нали точно това ти думам - като че ли преднамерено превръщаш книгите и филмите в единственото си удоволствие. Или най-малкото позволяваш да се получи така.
Светът е пълен с чудеса, Деси, опитай се да не забравяш това :)
Публикуване на коментар