Обичам да ходя на театър, макар и да не съм най-големият му почитател. Защото колкото и да са хубави някои постановки, една неумела режисура, няколко твърде кресливи актьори и безумен текст са способни да те разочароват задълго.
Бях скептично настроена, докато сядах на третия ред в театър София, но се оказа, че не съм съвсем права. Нямах никаква представа каква е историята, нито кои актьори ще играят, но нямаше връщане назад. Оказа се, че Калин Врачански е сто пъти по-убедителен на сцена, отколкото в "Стъклен дом." Всъщност изненадата бяха купчината кискащи се тинейджърки, за които съм сигурна, че нямат и най-малка представа какво е написал Радичков, но пък аплодираха изключително шумно своя любимец. Е, всички сме били млади. Но не съм толкова толерантна, когато ми пречат да се наслаждавам на постановка или филм.
"Суматоха" ни връща към онези времена, в които българинът е живял простичък живот, гледал е крави, кози и прасета, дебнел е лисици и е ходил на лов. И всичко е било прекрасно, докато суматохата не е внасяла временен смут и не е разбърквала плановете.
Ако не знаете, че жабата е мрачно животно, крайно време е да гледате постановката. Редовете в театъра са амфитеатрални, сцената - гостоприемна, а актьорите - страхотни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар