Пак в театър София. Допада ми този театър, макар да бях изненадана от начина, по който бе поднесена постановката. Във всяка една от стаите зрителят се озовава след кратко приплъзване в тъмнината по червен килим, който те отвежда ту в другия ъгъл на мраморното фоайе, ту в мазето, ту на втория етаж ... Хитро. Добре, че бях по дънки, а не официално облечена.
Филмът съм го гледала навремето, но се оказа, че нищо не помня. Освен че Тим Рот прави страхотна роля. Което май се оказа плюс, за да не се изнервя от постановката. В която сякаш е доста трудно да открия достойнства, различни от онези, донесли и две награди Икар. Да ме прощават тинейджърките, носещи фанелки с щампа "Аз (сърце) Калин Врачански." Той, че е симпатичен, симпатичен е. Че може да играе, може. Ама този пусти кикот в залата, простете в стаите ...
Не ме слушайте. Играят си хората. Просто аз трудно понасям абсурдни истории и съм претенциозна към поднасянето им. Гледайте и се забавлявайте. В четвъртата стая главният герой викаше повече от необходимото, но е млад и има време да се научи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар