падаме, както ходим, умираме, както спим.
Въпросите на тази планета я решим,
я не решим...
Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре, утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим, умираме, както спим.
Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте: утре да бъдем честни,
днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета,
ходейки, падаме,
сънувайки, мрем.
Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете
днес се налага да премълчим ...
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим!
Още едно от стихотворенията на Стефан Цанев, които обичам. Макар че поводът да го публикувам точно тази вечер е, че научих, че мой съученик (на 33 г.) е починал днес. Не знам от какво и как, не поддържахме връзка след завършването на гимназията, но той бе от онези "щури, странни" хора, които живееха, без да се съобразяват твърде много с обществените норми. Музикант. Който живееше тук и сега. За мига. Докато повечето от нас чакаха да дойде "утре."
Почивай в мир, К...
Няма коментари:
Публикуване на коментар