Аз и "Моят замък" на Доди Смит

Преди време някой в блога ми препоръча да прочета "Моят замък"на Доди Смит. Случайно се оказа, че моя приятелка е попаднала на нея в читалищната библиотека и ми я даде. Още щом прочетох първите няколко страници, разбрах, че това е една от моите книги :)
Кротка и нежна, в настроение за любов - такава си представях героинята, така се почувствах и аз, докато поглъщах текста. Дори малко меланхолична, защото напоследък чувствата не значат нищо и досаждат... Устремени към кариерата, парите и себеизявата, вече не си даваме сметка какво е някой да те погали с нежност по бузата, да целуне ефирно китката ти от вътрешната страна, да те притисне до себе си, причинявайки ти болка. Не се поглеждаме в очите, не се радваме един на друг, защото сме се изтегнали твърде удобно във фотьойла пред телевизора и ни мързи да станем дори за бирата...
И на сто години да стана, пак ще мечтая за онова усещане на първата любов - когато една дума или жест могат да оцветят ярко деня ти или да помрачат всичко за секунда; когато всичко е така искрено и трепетно-невинно; когато от един поглед се опиваш повече от литър вино...