След "Преследване на дивата овца" леко се обезкуражих и отчаях - твърде мистично, твърде фантасмагористично, твърде ... далечно от мен. "След мръкване" подобно на " На юг от границата, на запад от слънцето" е кротка и блага. Ирреалността е въведена ненатрапчиво и съзнанието ни не я отхвърля. Диалогът на момичето и момчето - бегли познати, върви гладко и убедително.
Това да.
Няма коментари:
Публикуване на коментар