е красив, малко бавен и много тъжен филм. Тя обича него, той обича друга... As simple as that ...or maybe not ... it's complicated.
Човекът, който при предходна публикация ми беше написал, че е подходящ за сряда вечер, е бил абсолютно прав, защото аз го гледах в четвъртък и адски се натъжих. Не мога да си кривя душата - обичам да гледам романтични филми, макар да знам, че никой няма да се сети да ми сложи тайнствена бележчица със знака за прегръдки и целувки в купчинката бельо. Само че киното и за това е кино - да ни пренесе някъде другаде, да ни даде онова, което нямаме, да ни накара да забравим и да се успокоим.
Знам, че в живота винаги е сложно. Или ако не е, ние усложняваме. Затова си искам шепата карамелизирани пуканки - любопитен поглед, плаха усмивка, леко докосване, силно привличане. Искам си ги. Днес, утре, вдругиден... просто си ги искам.
2 коментара:
Хубави хора са японците, а и всички хора на Изток, макар и не винаги да мога да ги разбера или понеса. За разлика от изтолерастените западняци в Азия все още могат силно да любят и мразят. Това и правят.
"Sunflower" от Южна Корея е с една идея по-тъжен от "Closed note". Какво ти тъжен! Направо е покъртителен! А "Oldboy" и другите два от трилогията за отмъщението могат да изкарат всеки нормален човек от релси за дни наред.
Впрочем точно днес видях един пич от фирмата, която е може би най-големият производител на пуканки за микровълнова печка в България - изнасят чак в Азия и Южна Америка. Да бях го питал за няколко пакета карамелизирани пуканки, щом такава била работата :]
Публикуване на коментар