Before we go

Напоследък доста трудно се доверявам на отзиви за филми и започнах да ги чета след това. Волно или не човек си изгражда някаква представа и започва да гледа през очите на другия човек. Обаче попаднах на тези думи на Боян:

http://boyan-ata.blogspot.ch/2015/09/before-we-go.html
И в случая се впечатлих от факта, че това го е написал мъж. И да, не съм права, но ... По същия начин ми беше трудно да повярвам, че мой приятел, когото "заклеймих" с думите, че няма никаква романтика у него, ми препоръча и специално намери "Преди изгрева". Филм, който издържах точно десет минути първия път (вече съм ги гледала и трите). 

По същество: той и тя напълно непознати се срещат на голяма щатска гара. Леко кисели и смутени, някак разбират, че това е един от онези моменти, в които срещаш интересен човек и си казваш: "защо не и без това нямам нищо по-интересно за правене". И двамата успяват да изяснят по нещо за себе си и в крайна сметка разочарованието не е толкова болезнено.

Сценарият е по- скоро тривиален, ценното във филма е неговата ненатрапчивост. Тази "сухота" и бързина на действието, която ме дразни иначе в съвременната литература, тук е на място. Липсата на залитания в търсене на драма, привидната лекота, с която актьорите играят (от типа "все едно сме себе си"), определено е освежаваща. 

Пуснете си го за отпускане и приспиване в късната неделна вечер.