Heaven

Oh, thinkin' about our younger years
There was only you and me
We were young and wild and free
Now nothing can take you away from me
We've been down that road before
That's over now You keep me comin' back for more
Baby you're all that I want When you're lying here in my arms
I'm finding it hard to believe We're in heaven
And lovin' is all that I need And I'm finally there in your heart It isn't too hard to see,
We're in heaven

Oh, once in your life you find someone
Who will turn you all around
Bring you up when you're feeling down
Now nothing can change what you mean to me
There's a lot that I could say But just hold me now
Cause our love will light the way

Baby you're all that I want When you're lying here in my arms
I'm finding it hard to believe We're in heaven
And lovin' is all that I need And I'm finally there in your heart It isn't too hard to see,
We're in heaven

I've been waiting for so long
For something to arrive For love to come around
Now our dreams are comin' true Through the good times and the bad
I'll be standing there by you

Baby you're all that I want When you're lying here in my arms
I'm finding it hard to believe We're in heaven And lovin' is all that I need
And I'm finally there in your heart It isn't too hard to see,
We're in heaven

Обичам те

- Какво се казва на някого, когото обичаш?
- Еми...обичам те - каза той.
- Ами ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш - каза той.
- И какво се прави тогава? -
Изчакваш го - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов- каза той.
- Ами ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко - каза той. - А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш - каза той.
- А какво се прави когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят какво е да обичаш - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш - каза той.
- А какво правиш когато някой ти каже "обичам те"?
- Вярваш му - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- А какво правиш когато някой те попита "обичаш ли ме"?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото ако го обичаш той ще знае...и няма да има нужда да те пита - каза той.
- А защо всички все повтарят на другия "обичам те"?
- Защото не са сигурни - каза той.
- В какво?
- В любовта си - каза той.
- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото тя не свършва - каза той.
- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо - каза той.
- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не - каза той.
- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание - каза той.
- Знаеш ли какво?
- Да - каза той.
- Обичам те.
- Знам - свърши той.
... Не знам чий е този текст. Прати ми го една приятелка. Хареса ми как звучи.

На онези, които обичаме, най-малко умеем да го покажем. Искаме от тях да ни разбират, да ни прощават, защото ни обичат. И те го правят. Докато не се уморят или не ги нараним непоправимо и си кажат, че щом ги нараняваме, не ги заслужаваме. И не трябва да са с нас.

Искам някой да ме обича. Да е с мен, край мен, до мен. Да присъствам в сънищата му. И в плановете. За бъдещето или поне за вечерта. Да се смее с мен, когато съм щастлива, да ме прегръща често и без повод, да ме завива, когато се отвия. Да ме харесва такава, каквато съм. И да не очаква от мен невъзможни неща, защото и аз няма да ги очаквам от него.

Страхотни момчета

Бях на постановката снощи, в Младежкия театър. За първи път бях там. Много хубаво е направен. Сигурно ще отида пак.
Постановката я избра моя приятелка, аз не бях убедена, че ще ми хареса. И, да, в публиката преобладаваха жените :)
С две думи, макар че не догледах постановката (стана ми лошо и през антракта си тръгнах), по-скоро ми хареса. Забавна е и добре направена. Мюзикъл, но на мен пеенето ми дойде малко в повече. Обаче акустиката е добра.
Да се гледа, когато човек има нужда от забавление и не бърза заникъде - около 3 часа е.
Въпросът за това какво ще правя, ако и аз като героите остана без работа, е достатъчно експлоатиран. Няма да добавям мнение по него.

Програмните схеми и Милен Цветков

Гледам доста телевизия напоследък. Най-вече филми и криминални сериали. Защото така си почивам най-лесно и сравнително приятно, мозъкът ми изключва и няма необходимост да разсъждавам. Но през почивните дни често си мисля, че би било добре, ако се загледам в някое смислено предаване, което би ме провокирало или пък от което бих научила нещо.
Преди време това бяха "Минута е много" и "На 4 очи." Към първото имам слабост от малка, така че макар и не редовно, го гледам. Второто се открои на фона на липсата на други такива предавания. Но взе да ми писва адски много. И най-вече Цветанка Ризова (не че нещо някога ми е направила жената, изобщо не я познавам). Но ме дразни. Страшно. Заради черните й дрехи (макар напоследък да допуска редки изключения), очилата и ярко червения маникюр... Омръзнало ми е да я гледам и слушам. Предаването се наложи, има кръг зрители, но отдавна не е показвало нищо ново. Време му е за промяна. Както Ники Кънчев ни втръсна със "Стани богат." Все още не мога да гледам цяло предаване от новия сезон.
Зарадвах се, когато видях, че Милен Цветков се връща в сутрешния блок. Макар днес да бях леко изненадана от твърде свободното му поведение в ефир. По-късно реших, че все пак е осъзнато и целенасочено. Образно го описах на колегите на работа, но те бяха по-скоро възмутени от държанието му. Тази вечер в нет-а забелязах и други коментари в този стил.
Аз го харесвам този водещ. Понякога агресивността му в "Часът на Милен Цветков" ми идва в повече, но като цяло ценя умението му да провокира и да поднася нещата по нестандартен начин. Смятам, че има нужда от повече такива водещи. Не крайно арогантни, все пак никой не обича да го обиждат, особено публично, но провокативни. Които те карат да чувстваш, мислиш, подскачаш от възмущение, яд, възхищение. Писнало ми е от лустросани идиоти, които две думи не могат да кажат самостоятелно, объркват се, оплитат се или преимуществено се кикотят.
С една дума, нова година - нови програмни схеми. Дано.

Changeling

На български - "Подмяната." Филм на Клинт Истууд, с Анжелина Джоли в главната роля. Не знам дали се бори за някакви награди. За Истууд мога само да отбележа, че като режисьор е дори по-добър отколкото като актьор. Мисис Пит игра добре.
Историята ме потресе. Много.
Да се гледа, но не в неделен следобед.

Цветният воал

Обожавам Моъм заради начина, по който пише - стегнато, без излишни сравнения, отклонения и епитети, проникновено, с познаване на хората. Макар че на много хора им се струва скучен, бих искала да мога да пиша така.

Някъде в разказите му имаше нещо от типа, че ако да си познавач на човешката природа, да приемаш хората такива, каквито са, те прави циник, то той е точно такъв. Цитирам крайно неточно, но идеята е ясна.

Като малка бях попаднала на "Цветният воал," но явно любовната история се бе сторила на малкото момиче не особено интересна. Не помнех нищо от книгата, затова преди време без колебание си я купих. И я прочетох така, както отдавна не съм чела книга - на един дъх, без да ме вълнува или разсейва нещо друго. И след като я свърших, у мен остана някакво леко и приятно усещане.

Така и не гледах филмовата версия с Едуард Нортън и Наоми Уотс. Не знам и дали си заслужава, макар да казват, че и двамата са се справили с ролите си добре.

Историята на съпруг и съпруга, от които единият обича, а другият неуспешно се оставя да бъде обичан, докато любовта не бъде заменена от омраза и презрение. Холера, страдание, смърт и ... намиране на пътя и на душевното спокойствие, приемането на себе си и вярата в бъдещето.

Определено имах нужда да прочета нещо хубаво.

Баници, късметчета, пожелания

Прегледах блогосферата - повечето теми са свързани с новата година, равносметките и благопожеланията. И аз обикновено правя равносметка, още повече сега имам и няколко дни на разположение за това. Но няма да правя такава. Защото макар и подреден и добре организиран човек, не правя дългосрочни планове, не изготвям стратегии и не обмислям твърде много следващите си стъпки в живота. Може би трябва, а може би - не. Времето ще покаже. Засега по-скоро живея добре и се чувствам почти добре в кожата си.

Чудех се дали наистина желанията ни се сбъдват, ако искрено го вярваме. Някой някъде бе писал, че ако пожеланията се сбъдвали, то всички сме щели да бъдем отлични ученици, големи късметлии, щастливо обвързани и т. н. Но не сме. Но повечето хора имат някакво съкровено желание. Друг е въпросът, че понякога реалността го изтиква на много заден план. Случва се дори да забравим, че сме го искали.

Аз някога исках да ида на околосветско пътешествие с кораб, да облекла червена рокля с гол гръб на някой прием, да стана главен прокурор на републиката...

Малко съм се променила и определено ми е трудно да отговоря на въпроса какво искам. О, да, сигурно мога да посоча 2-3 материални неща, но не е там работата. Избягвам да мисля за себе си и света около мен, каква съм, къде съм, вписвам ли се. Може би е така, защото съм зациклила. Стоя на едно място, на което ми е горе-долу добре и не смея да мръдна (викали му здрав разум на това).

Е, няма да правя грандиозни планове, нито списък с новогодишни желания. От късметчетата в баницата ми се падна пътуване в чужбина. Живот и здраве, към 31-и декември 2009-а ще споделя дали се е сбъднало. Същевременно ще се опитам да постигна промяната, от която очевидно се нуждая. Поне веднъж в месеца ще пускам тема за новото нещо, което съм направила, опитала, преживяла и т. н. Защото времето минава, не ставаме по-млади, само по-огорчени, уморени и зли. В повечето случаи.

Няма да честитя новата година на малкото, които ме четат, няма да им пожелавам разни неща. Само ще кажа, че от малка вярвам, че положените усилия се възнаграждават. Все още смятам така - затова и през 2009-а усилено ще правя разни неща.