Прегледах блогосферата - повечето теми са свързани с новата година, равносметките и благопожеланията. И аз обикновено правя равносметка, още повече сега имам и няколко дни на разположение за това. Но няма да правя такава. Защото макар и подреден и добре организиран човек, не правя дългосрочни планове, не изготвям стратегии и не обмислям твърде много следващите си стъпки в живота. Може би трябва, а може би - не. Времето ще покаже. Засега по-скоро живея добре и се чувствам почти добре в кожата си.
Чудех се дали наистина желанията ни се сбъдват, ако искрено го вярваме. Някой някъде бе писал, че ако пожеланията се сбъдвали, то всички сме щели да бъдем отлични ученици, големи късметлии, щастливо обвързани и т. н. Но не сме. Но повечето хора имат някакво съкровено желание. Друг е въпросът, че понякога реалността го изтиква на много заден план. Случва се дори да забравим, че сме го искали.
Аз някога исках да ида на околосветско пътешествие с кораб, да облекла червена рокля с гол гръб на някой прием, да стана главен прокурор на републиката...
Малко съм се променила и определено ми е трудно да отговоря на въпроса какво искам. О, да, сигурно мога да посоча 2-3 материални неща, но не е там работата. Избягвам да мисля за себе си и света около мен, каква съм, къде съм, вписвам ли се. Може би е така, защото съм зациклила. Стоя на едно място, на което ми е горе-долу добре и не смея да мръдна (викали му здрав разум на това).
Е, няма да правя грандиозни планове, нито списък с новогодишни желания. От късметчетата в баницата ми се падна пътуване в чужбина. Живот и здраве, към 31-и декември 2009-а ще споделя дали се е сбъднало. Същевременно ще се опитам да постигна промяната, от която очевидно се нуждая. Поне веднъж в месеца ще пускам тема за новото нещо, което съм направила, опитала, преживяла и т. н. Защото времето минава, не ставаме по-млади, само по-огорчени, уморени и зли. В повечето случаи.
Няма да честитя новата година на малкото, които ме четат, няма да им пожелавам разни неща. Само ще кажа, че от малка вярвам, че положените усилия се възнаграждават. Все още смятам така - затова и през 2009-а усилено ще правя разни неща.
3 коментара:
Za първи път виждам момиче мечтаещо да е главен прокурор на републиката. От мен най-хубавото, което си пожелаеш. Аз съм особен тип всеки пожелал си нещо при мен се сбъдва. Така че, внимавай какво си пожелаваш. Познаваме се малко, но все пак се познаваме.
Пожелавам ти да се сбъднат мечтите ти. И да заповат да се сбъдват през тази година. Знам, че така ще стане и промяната, която отдавна бленуваш, ще се случи! Пожелавам ти го от сърце. Смятам, че така е правилно и справедливо. Е аз не съм анонимен поне :-)
Това за възнаградените усилия можеш да го предложиш за рекламата на някой фитнес-салон. Животът не е зала с щанги обаче.
Лично аз предпочитам да полагам усилия, защото това ми е присъщо като човек, жив човек. Всъщност това е начинът да почувствам, че съм жив. Усилията - от всякакъв характер - движат кръвта в тялото ми.
А резултатите или по-скоро последствията... те идват неусетно и сякаш някак между другото.
Публикуване на коментар