Много го чаках да се появи в България този филм. Даже за едната от прожекциите на Киномания уговорих куп народ да го гледаме, за да се окаже, че няма билети. Обаче го дочаках. И гледах. Много ми хареса.
Не съм от тези, които могат да опишат сцени и да цитират реплики (освен ако не стане въпрос за Жега или Имаш поща - гледала съм ги много пъти), но с две думи - шапка свалям на Уди Алън, че на тези си години е в унисон с времето и света около него. Апропо, може би трябва да вметна и това, че моя приятелка каза: "И това от човека, спал с доведената си дъщеря..." Е, филмът е свеж, непринуден и леко абсурден. Всяка втора девойка може да се идентифицира с Вики или Кристина, много малко - с героинята на Пенелопе Крус, затова е забавно. Стига да си удовлетворен от начина, по който са се развили нещата за теб, защото финалът на филма е с нотка ирония или дори сарказъм или може би с кротко обобщение за това какво се случва с моминските мечти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар