Дълги години предпочитах да пия чай вместо кафе. Започнах да пийвам кафе, за да правя компания на съквартирантката си. Впоследствие оцених пиенето на кафе като време, което отделяш за себе си или за близките си - приятели или роднини. Започнах да гледам на пиенето на кафе като на ритуал. Затова тествам повечето новопоявили се кафенета. Особено ако са част от нашумели чужбински вериги :)
С известно закъснение посетих Старбъкс. Днес, около обяд, с приятелка. Беше пълно, преимуществено с тинейджъри. Взех си капучино, диетичен сандвич с нещо си, шоколадова торта и мъфин. Апропо, нямаше никакъв синхрон между момичето на касата, което приемаше поръчките, и момчето, което правеше кафето, поради което се наложи да почакам и да обясня поне три пъти каква точно ми е поръчката.
Вътре е по-скоро симпатично, но не и крайно уютно. Кафене - да пийнеш две глътки и да си тръгнеш, без да се застояваш.
Поседяхме около два часа на ниска масичка в ъгъла. Откъдето нямаше как да излезем, без да вдигнем хората от съседни маси. Трябва да отбележа, че това се оказа единствената такава масичка и все пак. Отнемаше ми около 3 минути да обясня на хората, че ги моля да станат от местата си, за да мога да изляза. Вероятно всички помолени ме помислиха за душевноболна.
Нищо от избраното от мен не ме въодушеви дотолкова, че да повторя посещението си. Кафето и в Onda, и в Coffee Heaven ми харесва пъти повече. Единственото предимство на Старбъкс е, че вътре е само за непушачи (за пушачите има масички навън).
Тези дни ще посетя Costa кафе, за да видя как е там. Но Старбъкс предпочитам да го гледам - в холивудските филми например.
Няма коментари:
Публикуване на коментар