Love is blindness...

За мен любима песен. Нямам конкретни спомени, които да ме настройват твърде лирично. Просто успешното за мен в музикално отношение съчетание - мелодия, текст, глас.

2012

С чаша кафе, изтегната на леглото в стая, огряна от януарското слънце... Не ми се правят равносметки точно сега. Само се надявам като всяко ново нещо 2012-та да е различна! И покрай многото пожелания, които направих и получих, ми хрумна, че в тях все пожелаваме нещо за себе си. Затова тук ще пожелая нещо на онези, които не познавам, ще пожелания нещо за околните...
Бъдете здрави, имайте вяра и добро настроение! Оглеждайте се спокойно в очите на околните и се радвайте на онова, което ви чака зад ъгъла. Не унивайте и дръжте своя път, обичайте - себе си, близките, приятелите, любимите... Бъдете позитивни!
Нека 2012-та бъде по-добра за онези, които имат нужда от това! Нека всеки усети у себе си желание и стремеж да постигне нещо, да надмогне битовизма, огорчението и озлоблението, което ни заобикаля!

"Август в Оклахома" в Народния театър

е постановка, подходяща за събота вечер, защото е леко дълга, но в никакъв случай досадна. С изключение на едно-две преигравания изпълнението бе страхотно. Категорично имам забележки по отношение на превода - твърде буквален и на места се губеше ефектът на репликите. Бойка Велкова, която не успях да харесам в "Трамвай желание" тук е фантастична. Невероятна. Посланието може би не е твърде категорично заявено, но не е нужно винаги да има подтекст. Животът е онова, което се случва, хората са или не са онези, за които ги мислим...
Гледайте!

Рапорт даден :)

корейска кухня и суши - ммммммм, не;
индийска, ливанска и мароканска кухня - ммммм, даа;
трилогията на Стиг Ларшон "Милениум" - три пъти да;
новото филмче на Уди Алън "Полунощ в Париж" - категорично да!

Въпреки цялото безумие и суета на делничното ежедневие човек трябва да намира време за малките си радости :)

Старая се да не казвам неща,

които не мисля или няма да направя. Очаквам същото от околните, но до момента си оставам само с очакване...

Малко поезия

ОСТАНИ ТАЗИ НОЩ

Дамян Дамянов

Остани тази нощ! Тук при мен остани!
Двете тежки врати любовта ни ще скрият,
ще ни пазят отвън тези неми стени.
За една нощ сами ще избягаме ние.
Ще избягам във теб, ще избягаш във мен.
В тиха златна гора ще потънеме двама
и ще гоним насън оня дивен елен,
който бяга във нашите сънища само!
Остани тази нощ! Като куче отвън
ще ни пази до утрото будният вятър...
Остани тази нощ!...Остани!...Остани!...
И прокарай ръка по лицето ми тъмно -
като в лист изпомачкан мойте бръчки махни!
А когато от наште целувки се съмне
и когато се вдигне небесният кош,
ти излез, разкажи по най-бързия вятър
за човешката обич и за нашата мощ -
и ще стане по-светла земята...

Остани тази нощ...

Аз и "Моят замък" на Доди Смит

Преди време някой в блога ми препоръча да прочета "Моят замък"на Доди Смит. Случайно се оказа, че моя приятелка е попаднала на нея в читалищната библиотека и ми я даде. Още щом прочетох първите няколко страници, разбрах, че това е една от моите книги :)
Кротка и нежна, в настроение за любов - такава си представях героинята, така се почувствах и аз, докато поглъщах текста. Дори малко меланхолична, защото напоследък чувствата не значат нищо и досаждат... Устремени към кариерата, парите и себеизявата, вече не си даваме сметка какво е някой да те погали с нежност по бузата, да целуне ефирно китката ти от вътрешната страна, да те притисне до себе си, причинявайки ти болка. Не се поглеждаме в очите, не се радваме един на друг, защото сме се изтегнали твърде удобно във фотьойла пред телевизора и ни мързи да станем дори за бирата...
И на сто години да стана, пак ще мечтая за онова усещане на първата любов - когато една дума или жест могат да оцветят ярко деня ти или да помрачат всичко за секунда; когато всичко е така искрено и трепетно-невинно; когато от един поглед се опиваш повече от литър вино...