в нет-а за известно време. Имах културно-масова седмица, седмица на родитело-роднинско гостуване, седмица на мир, тишина, умора и леко отчаяние, седмица на дългите размишления - не точно в този ред, но това е без значение. От дълго време толкова мисли не се бяха събирали, надбягвали и изчезвали в/от главата ми. Чудя се какво да започна да споделям по-напред.
Не знам на кой свят съм - не че съм влюбена. Не съм. Дори в себе си - това пък най-малко. Макар че и аз като небезизвестната Кари Брадшоу си задавам въпроса: "Трябва ли да обичаш себе си, за да създадеш връзка и тя да оцелее или напротив?" Трябва ли да поставяме себе си над другите или напротив - когато обичаш и/или държиш на някого, му отдаваш предпочитание и категорично преставаш да чуваш кроткото гласче в главата ти, което казва - не трябва да става така. Кога се обичаме прекалено и кога не се обичаме изобщо?! Да обичаш себе си и да уважаваш себе си едно и също ли е?!
Всъщност с околните ние уж се съобразяваме, но в същото време си казваме, че и те трябва да ни отвърнат със същото. А пък нали който ни познава, ни възприема такива, каквито сме - не очаква да надмогнем себе си. Може би отговорът е простичък - с точните и подходящи хора не стигаш до подобни размисли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар