Не помня къде и как чух за тази книга. Това, че родителите на авторката емигрирали в Нова Зеландия преди години, ми го разказа моя приятелка. Купих си книгата и започнах да я чета с голямо нетърпение. Което стихна малко след 20-тата страница.
Не мога да пренебрегна факта, че Русе е описан изключително добре. Може би защото съм оттам и мога да преценя и съпоставя. Може би защото за миг и аз се пренесох там, на Главната, където която и сграда да погледнеш, ще видиш, че носи духа на онова време. Има я атмосферата. Има ги спомените. За къщата на Калиопа и съчинението, което писах по литература за една от вазите там. За Дунава, за къщата на баба Тонка, за ...
Силен бе и моментът с Карлово и Левски. Някак имах нужда от напомняне - за него, за онова, в което е вярвал, и онова, което ни е завещал.
И все пак - какво ни казва тази книга?! Че макар системата да е различна, дереждето ни е същото. Че сме станали много по-лоши и бездушни. Е, не това очаквах да прочета в тази книга.
2 коментара:
Представям си....как идвам в стаята ти и обхождам с години мястото,което обитаваш. Как отварям книгите, подобно повдигането на похлупак на тенджера и вдъхвам от аромата на гозбите.Какво си забъркала днес, Деси? Какви си ги свършила днес, Деси?
Представям си мирише ми на книги и на букви.И докато отмервам съставките по грамажи, забравям да говоря...
Представям си.
... тази вечер ще бъде пътешествие - до някой малък град. С турист по неволя, тръгнал, за да пише за разни мрачни хотелски стаи,без домашен любимец, който да чака в тях и да ги прави уютни. Но който турист в едно от своите пътешествия успява да усети момента и да вземе решението да живее и да чувства,напук на сивото и целесъобразното...
Ухае апетитно, толкова апетитно, че ти се иска да не си сам и да има с кого да споделиш вечерята - макар и не точно в ресторант Носталгия...
Публикуване на коментар