Любовна история, започнала преди повече от десет години с думите but I'm not the only one, staring at the sun... Открих ги малко късно, едва с Pop - албумът, с който те иронизираха Америка, но който звучеше доста непривично на онези, които ги заобичаха заради The Joshua Tree.
Истината е, че аз преживях лятото между гимназията и университета, слушайки по цял ден този албум. Заслушах се не само в мелодията, осмислих и текстовете. В онези дни, когато се чувствах несмела и самотна, Боно успя да ме убеди, че само ако облека онази кадифена рокля... За това колко години въздишах по Боно и го сънувах, може би трябва да напиша отделна тема.
Друга истина е, че моя приятелка, която слушаше Ю Ту много преди мен, вече почти не ги понася - живяхме заедно и й проглуших ушите с One, Love is blindness, Faraway, so close...
Малко след това се борих за глътка въздух в Зала 1 (времето бе топло, а залата - препълнена) - на единствената тогава прожекция на Хотел за милион долара - освен че е странен, друго за филма не мога да кажа. Почти не го помня. Но музиката бе красива, лирична и силна.
Впоследствие преоткрих по-старите им албуми, влюбих се в Miss Sarajevo и все така ги слушах до безпаметност.
И затова трудно повярвах в първи момент, че National Geographic ще правят филм за групата, а не за самолета. На концерта в Прага не можах да отида, но 3D филмът е ... красив, завладяващ, впечатляващ... Боно току протяга ръка, а аз се размечтавам. Отново.
4 коментара:
...и така, размечтана, с размътено съзнание, пускаш своята лепта в ръката на Боно, който с готовност прибира стотинките/центовете/еврата. Толкова ли няма кой да му каже, че лечението от месиански комплекс ще му излезе достатъчно евтино, че да може да си го позволи?
Този разговор вече съм го водила. Преди 3-4 години с човек, крайно непримирим и строг в разбиранията си, и който изобщо не харесваше Ю Ту. Всеки има право на мнение.
Но аз няма да променя моето, защото тази музика може да ме извади от глъбините на най-мъчителните настроения, може да ме накара да чувствам и мечтая. Харесвам музиката и на други изпълнители, но тази е уникална за мен. Не карам никого да я харесва. Нито пък агитирам за "каузите" на Боно. Всеки има право и на убеждения. Друг е въпросът, че малко са публичните личности, които застават убедено и стоят такива през целия си живот зад каузи. Още повече че за Боно и групата не съм чувала да са имали проблеми с алкохол и наркотици, не са чупили хотелски стаи и т. н.
По-скоро не е харесвал Боно, ако питаш мен. Боно и неговите картонени "каузи". Мултимилионерът-сиромахомил. По-скоро камила ще мине през иглено ухо... нали знаеш?
http://media.snimka.bg/1084/008423571-big.jpg
http://media.snimka.bg/1033/008320670-big.jpg
Всеки човек си има свойте слабости и само Онзи горе,може да съди за делата ни тук.А музиката за която говорим ,не само е уникална и разтърсваща,а е в известна степен и прелюдия към промените,които се случиха в света, в края на миналият век.
Публикуване на коментар