Обожавам Моъм заради начина, по който пише - стегнато, без излишни сравнения, отклонения и епитети, проникновено, с познаване на хората. Макар че на много хора им се струва скучен, бих искала да мога да пиша така.
Някъде в разказите му имаше нещо от типа, че ако да си познавач на човешката природа, да приемаш хората такива, каквито са, те прави циник, то той е точно такъв. Цитирам крайно неточно, но идеята е ясна.
Като малка бях попаднала на "Цветният воал," но явно любовната история се бе сторила на малкото момиче не особено интересна. Не помнех нищо от книгата, затова преди време без колебание си я купих. И я прочетох така, както отдавна не съм чела книга - на един дъх, без да ме вълнува или разсейва нещо друго. И след като я свърших, у мен остана някакво леко и приятно усещане.
Така и не гледах филмовата версия с Едуард Нортън и Наоми Уотс. Не знам и дали си заслужава, макар да казват, че и двамата са се справили с ролите си добре.
Историята на съпруг и съпруга, от които единият обича, а другият неуспешно се оставя да бъде обичан, докато любовта не бъде заменена от омраза и презрение. Холера, страдание, смърт и ... намиране на пътя и на душевното спокойствие, приемането на себе си и вярата в бъдещето.
Определено имах нужда да прочета нещо хубаво.
4 коментара:
Ужас, кефиш се на Съмърсет Моъм. Вземи си прочети нещо по човечно. Какво ще кажеш за Кен Киси.
Малко хора харесват Моъм - май повечето мислят, че не е актуален и скучен. На мен ми допада изчистеният текст, вървящ гладко, и романтиката, която струи от повечето разкази. Допади ми онова време, в което са си пишели писма, имали са бурни чувства, които невинаги са разкривали, стараели са се да бъдат благоразумни и благоприлични.
И макар че днес сме толкова отворени и напористи, рядко сме искрени в чувствата си и към околните.
Жена съм и няма начин да не харесвам истории, в които се говори за любов :)
...
Кен Киси - чела съм само "Полет над кукувиче гнездо." Но след като бях гледала филма. Хареса ми, но определено не е книга, която мога да препрочитам. Може пък да е време да го направя.
Eдно "е" съм изпуснала в първото изречение на коментара - преди скучен.
Вероятно на теб, анонимни, няма да ти допадне последното ми откритие - Харуки Мураками, но щом си падаш по "човечно" писане "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Илия Троянов може да те заинтригува. Не че имат нещо общо с Киси.
Напоследък рядко излиза нещо ново и наистина хубаво. Сякаш са останали само класиците.
"Цветният воал" е много хубава, смислена и силна книга; аз я сравнявам дори с "Ромео и Жулиета" (Чел съм, че Д. Димов я е чел под лупа преди да я напише "Осъдени души".) Но гледай и филма - и той е хубав, макар краят да е силно променен в посока Холивуд.
Публикуване на коментар