Вече не пазя хартиените писма, поздравителните картички и тематичните смс-и. Откакто пиша в блога, не водя и дневник. Ако някой някога се заинтересува от мен, как ли ще разбере каква съм била?
---
Не мога да спра да харесвам и гледам романтични филми. Дават ми нещо, което липсва в живота ми.
---
Обичам топлите съботни следобеди, прекарани в разходки и разговори с приятелка.
---
Трудно забравям едва кретащите баби и дядовци от автобуса. И мисълта, че няма кой да се погрижи за тях. А кой знае аз как ще се чувствам на тяхната възраст...
---
Адски се дразня от хората, които пресмятат сметката си в заведение на глас и оставят парите точно до стотинка.
---
Иска ми се и при мен някой да влезе в съня ми - като чакан и желан гостенин...
---
Има твърде много неща, които не мога да напиша дори тук, където не ме познават. Защо хората не могат да понесат истината, казана направо?!
---
2 коментара:
"Защо хората не могат да понесат истината, казана направо?!" - защо балоните се боят от кактусссссссс :)
или заради вълнението и мънмънкането на правия споделящ?)
//на няколко пъти ти пиша коментар, но все решавам, че нищо съществено нямам да ти кажа.(това е от порастването, уча се:Д)
та, съвсем доскоро се колебаех относно съдържанието в годините и всичките процеси в него. днес съм сигурна, че хората не порастват по онзи мъдър дядовски начин, а просто един ден се събуждат като намерени хлапета и майката не е точно майка.
ПП: хубав блог, кара ме да съм оптимистична относно съществуването си след 10 години.)
Публикуване на коментар