С този филм открих Киномания-та тази година. Не знам за вас, но аз съм от онези хора, за които ходенето на кино не може да се сравнява с гледането на филми вкъщи, на плазмата. Усещането да седнеш в някой стар салон (Дом на киното, Одеон, Люмиер ...) е съвсем различно. (Все още не мога да свикна с пуканките в мултиплексите). А и много рядко ми се случва да отида да гледам филм, който да не ми хареса. Някак като видя заглавието (по-рядко чета рецензии и отзиви), знам дали това е мой тип филм или не. Е, вярно е, че напоследък залитам най-вече по кротки, човешки филми - с реалистични истории, добра актьорска игра и някакъв романтичен елемент. Затова няма да ви изненадам, като кажа, че "Последен шанс, Харви" е много мой тип филм :) Защото нямаше нито минутка натруфеност, претенциозност или неискреност. Плавно действие, чувство за хумор и умела "непрестореност" у героите - Ема Томпсън пасва идеално за ролята на леко недодяланата Кейт, а Дъстин Хофман успява да ни убеди, че не ръстът и физиката са определящото у мъжа.
Много приятен филм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар