Марибел Верду е сред малкото имена на испански актьори, които знам. Харесвам я - има непринудено излъчване, играе добре и филмите й като цяло са приятни.
"Седем билярдни маси" е свеж полъх сред навалицата американизми. Филм за бащата, който не е на мястото си, когато ти трябва, нехае и не те подготвя за живота, подлага ти крак, за да не го засенчиш, за дъщерята, която успява да загърби миналото, за приятелите, които са наоколо - в добри и лоши времена. Няма бурни драми и експресивност, не се задават въпроси за живота, вселената и всичко останало - просто животът си върви и човек се справя както може. Испанският език е мелодичен, а скорострелното говорене е много забавно.
Какво повече му трябва на човек след изтощителен работен ден ...
1 коментар:
Испанските комедии са нещо, което винаги се гледа с удоволствие. За разлика от американските, които от толкова политкоректност вече не приличат на комедии.
Публикуване на коментар