Тук досега не съм споделяла колко обичам Мураками. Навремето да погледна към "Норвежка гора" ме накара корицата... След това нямах търпение да преведат следващата книга на български - на английски сякаш се притеснявам, че някои нюанси ще ми убягнат.
Творецът е последното ми литературно откритие. Това е петата му преведена книга - със сигурност е писана преди "Хроника на птицата с пружината" (която накара много от приятелите ми да престанат да казват, че харесват Мураками).
Какво точно ми харесва ли - историите и начинът, по който ги разказва - бавно, спокойно, но не и протяжно. Кратко, изчистено, без много метафори и епитети - така, както върви ежедневието ни - дните преминават ту много бързо, ту толкова неистово мудно; понякога се замисляме, понякога едва след месеци и години осъзнаваме какво се случва, какво чувстваме. Щипка красива измислица и нотка нереалност. Героите са все хора, движещи се в общия поток, но различни, търсещи онова незнайното, истинското, което да даде смисъл на всичко. Неизненадващ завършек, по-скоро адекватен на реалността.
