вторник, 29 май 2012 г.

Толкова много хора наоколо,

а няма ни един... човек...

Мураками - отново - След мръкване

След "Преследване на дивата овца" леко се обезкуражих и отчаях - твърде мистично, твърде фантасмагористично, твърде ... далечно от мен. "След мръкване" подобно на " На юг от границата, на запад от слънцето" е кротка и блага. Ирреалността е въведена ненатрапчиво и съзнанието ни не я отхвърля. Диалогът на момичето и момчето - бегли познати, върви гладко и убедително. 
Това да.

"Ревизор" на Мариус Куркински в Народния театър

Без да съм чела литературния текст и с лек скептицизъм, позволих на приятелки да ме заведат на постановката. В последния момент си купихме билети за прекрасни места - партер, пети ред, точно по средата, а салонът беше абсолютно пълен. 
Пищна постановка, с много и раздаващи се актьори, леко дълга и с мъничко преиграване. Някои сцени бяха абсолютно излишни и твърде "артистични," "блещенето и идиотията" на съпругата и дъщерята на градоначалника ми дойдоха в повече, но като цяло мога да кажа - премерено и добре направено.
Мариус Куркински като изпълнител беше на висота, харесах и Юлиян Вергов и Леонид Йовчев, не мога да кажа същото за Владимир Карамазов, Рени Врангова и Александра Василева.
Все пак оценката ми е силно положителна :) Не знам доколко 27-годишният създател на творбата би я приел в този театрален костюм, но вероятно идеята е била същата да се адаптира и осъвремени, за да може да се възприеме от повече хора.