понеделник, 5 май 2008 г.

а сега накъде...

По vh 1 попаднах на клипове на Нирвана. ако щете, вярвайте, от ученическите си години не ги бях слушала. не че не ги харесвах, но все пак любимата ми музика е друга. и се сетих за тогава - ходехме на Лайното (русенския аналог на Попа), пиехме бира на кея, правехме първите си стъпки и протести...обувахме кубинки, носехме скъсани джинси, някои момичета се обличаха от горе до долу в черно, гримът им бе зловещ и биеше на очи, смеехме се не повече отколкото сега, но някак по-емоционални бяхме. ядосвахме се, когато някой носи на пиене повече от нас, не се разбирахме с родителите си или поне не можехме да споделяме с тях...
сега повечето от тези хора бутат колички и се чувстват еснафи. сигурно се и питат как стигнах дотук... струва ми се толкова далеч това време. нямам спомени почти. сякаш не съм била аз. а и тогава, и сега не съм се чувствала зле в кожата си. вярно, че сега го показвам повече. но пък тогава май бях по-уверена, знам ли. помъчих се да си спомня някой свой странен навик...освен бъркането на ледчета и подмятането на ключове...
Писала съм това преди известно време в друго интернет пространство.
Днес, след поредния ден на нищоправене (каквото и да пишат в нет-а - човек има нужда от няколко събрани накуп почивни дни) се запитах - има ли следа от някогашното момиче - къде отидоха въодушевлението, ентусиазма, готовността да се бориш и отстояваш убежденията си, възторгът и опиянението от красиви гледки, неочаквани срещи и лични открития ...
Вече съм станала по-сдържана, по-уязвима, по-благоразумна. Преценявам, обмислям, действам. Пак правя нещата, които искам и обичам, но не е същото. Пак постигам това или онова и все пак. Спонтанността се е скрила някъде много дълбоко и явно чака нещо или някой да я провокира. Успокоението е, че и тогава, и сега съм искрена и наричам нещата с истинските им имена.

от серията "тъпи реклами"

Обичам да гледам реклами - поне първите няколко пъти, докато ги запомня (тук не броим тези за перилните препарати). На някои много се радвам и дори чакам да ги видя втори и трети път. Но напоследък ми прави впечатление, че трудно ги разбирам, не схващам какво се рекламира, за запомняне да не говорим.
От друга страна, аз съм човек, който обича да експериментира и да си купува нови и различни неща, от които да избере онези, които най-много му допадат. Докато повечето ми приятели залагат на сигурното и изпробваното. Не че не си давам сметка, че целта на рекламата е да ме изкуши, да погъделичка себеусещането ми, да ме провокира да похарча дори и над възможностите си с мисълта "и аз съм човек..."
Странно защо не се погаждаме напоследък с рекламите. Днес гледах една безумна - той и тя са сърдити, той й звъни с молба в гласа и кротко извинение, тя му прощава и ... му подава ролка тоалетна хартия...Къде, по дяволите, е връзката?! Идеята?! Какво е посланието?! А аз си купувам точно тази тоалетна хартия... Обаче може би ще я сменя - заради рекламата.
Или пък онази с рисуването наобратно - четката вместо да нанася цветове по детската рисунка, ги изтрива мнооооооооооооого дълго време, защото ... имаме нужда от вода. Гледах я няколко пъти оттук-оттам и дълго време не бях разбрала за какво става дума. Поради друга една също толкова безумна реклама, реших, че става въпрос за някакви бои, ама не - пералня предлагат хората. При това от същата марка, която имам вкъщи. Е, пералнята няма да сменя и все пак - тези хора, които правят рекламите и ги представят като завършен продукт - къде живеят, с кого общуват, откъде черпят подобни идеи. Не разбирам. За мен успешните реклами трябва да се запомнят с нещо свежо, оригинално и естествено, непринудено - нещо, което може да ти се случи, нещо, което мечтаеш да ти се случи - включително повечето реклами на газирани безалкохолни напитки, онази с бабичките, които пускат "некакви кабелчета и дават сигнал." Не мога да забравя и онази култова реклама с калинките, които се обичаха в една кола -вярно, не помня коя беше марката, но рекламата беше уникална!
Спирам - почват рекламите.