четвъртък, 23 август 2012 г.

Closed note

е красив, малко бавен и много тъжен филм. Тя обича него, той обича друга... As simple as that ...or maybe not ... it's complicated.
Човекът, който при предходна публикация ми беше написал, че е подходящ за сряда вечер, е бил абсолютно прав, защото аз го гледах в четвъртък и адски се натъжих. Не мога да си кривя душата - обичам да гледам романтични филми, макар да знам, че никой няма да се сети да ми сложи тайнствена бележчица със знака за прегръдки и целувки в купчинката бельо. Само че киното и за това е кино - да ни пренесе някъде другаде, да ни даде онова, което нямаме, да ни накара да забравим и да се успокоим.
Знам, че в живота винаги е сложно. Или ако не е, ние усложняваме. Затова си искам шепата карамелизирани пуканки - любопитен поглед, плаха усмивка, леко докосване, силно привличане. Искам си ги. Днес, утре, вдругиден... просто си ги искам. 

сряда, 15 август 2012 г.

Батман срещу Черния рицар

Наскоро говорих с приятелка за впечатленията си от Dark Knight Rises. Тя се изненада, че филмът ми е харесал дотолкова, че да го гледам два пъти в разстояние на 2-3 дни, защото според нея Батман не бил Батман и Готъм сити не бил Ню Йорк. С което аз всъщност съм съгласна, но това не ми пречи да харесвам образа на Черния рицар, изграден от Кристофър Нолън и Крисчън Бейл. Най-малкото защото те леко развенчават ореола на героя и ни приближават до човека под маската. Посланието "всеки може да бъде Батман" определено ми допада. Защото черни и бели са героите само в приказките, не и в реалността. Е, да, но Батман е комикс, измислица, ще кажете. Да, затова първият Батман си остава класика, за сметка на следващите 2-3, в които чувството за хумор отстъпва на пародията и гротеската, а Готъм става твърде мрачен. 
В същото време и на мен ми беше странно, че Готъм изведнъж се превръща в Ню Йорк, но усещането не беше толкова дразнещо. 
В това, че злодеят всъщност бил добър, също не виждам конфликт - човек носи и двете у себе си, като впоследствие прави избор кое да възприеме. Гласът на озвучителя наистина не беше добре подбран, но хриптенето си беше съвсем а ла Дарт Вейдър.
Хареса ми и това, че филмът събира пак някои от участвалите в "Генезис" - справят се много добре. 
А дали Батман има право на лично щастие ... А защо не - дете, чиито родители са убити пред очите му, мъж, погребал любимата си... защо да не може да обикне отново, след като има на кого да предаде грижата за хората?!
Без съмнение след време ще го гледам пак :)