неделя, 20 ноември 2011 г.

"Август в Оклахома" в Народния театър

е постановка, подходяща за събота вечер, защото е леко дълга, но в никакъв случай досадна. С изключение на едно-две преигравания изпълнението бе страхотно. Категорично имам забележки по отношение на превода - твърде буквален и на места се губеше ефектът на репликите. Бойка Велкова, която не успях да харесам в "Трамвай желание" тук е фантастична. Невероятна. Посланието може би не е твърде категорично заявено, но не е нужно винаги да има подтекст. Животът е онова, което се случва, хората са или не са онези, за които ги мислим...
Гледайте!

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Рапорт даден :)

корейска кухня и суши - ммммммм, не;
индийска, ливанска и мароканска кухня - ммммм, даа;
трилогията на Стиг Ларшон "Милениум" - три пъти да;
новото филмче на Уди Алън "Полунощ в Париж" - категорично да!

Въпреки цялото безумие и суета на делничното ежедневие човек трябва да намира време за малките си радости :)

петък, 22 юли 2011 г.

Старая се да не казвам неща,

които не мисля или няма да направя. Очаквам същото от околните, но до момента си оставам само с очакване...

Малко поезия

ОСТАНИ ТАЗИ НОЩ

Дамян Дамянов

Остани тази нощ! Тук при мен остани!
Двете тежки врати любовта ни ще скрият,
ще ни пазят отвън тези неми стени.
За една нощ сами ще избягаме ние.
Ще избягам във теб, ще избягаш във мен.
В тиха златна гора ще потънеме двама
и ще гоним насън оня дивен елен,
който бяга във нашите сънища само!
Остани тази нощ! Като куче отвън
ще ни пази до утрото будният вятър...
Остани тази нощ!...Остани!...Остани!...
И прокарай ръка по лицето ми тъмно -
като в лист изпомачкан мойте бръчки махни!
А когато от наште целувки се съмне
и когато се вдигне небесният кош,
ти излез, разкажи по най-бързия вятър
за човешката обич и за нашата мощ -
и ще стане по-светла земята...

Остани тази нощ...

четвъртък, 2 юни 2011 г.

Аз и "Моят замък" на Доди Смит

Преди време някой в блога ми препоръча да прочета "Моят замък"на Доди Смит. Случайно се оказа, че моя приятелка е попаднала на нея в читалищната библиотека и ми я даде. Още щом прочетох първите няколко страници, разбрах, че това е една от моите книги :)
Кротка и нежна, в настроение за любов - такава си представях героинята, така се почувствах и аз, докато поглъщах текста. Дори малко меланхолична, защото напоследък чувствата не значат нищо и досаждат... Устремени към кариерата, парите и себеизявата, вече не си даваме сметка какво е някой да те погали с нежност по бузата, да целуне ефирно китката ти от вътрешната страна, да те притисне до себе си, причинявайки ти болка. Не се поглеждаме в очите, не се радваме един на друг, защото сме се изтегнали твърде удобно във фотьойла пред телевизора и ни мързи да станем дори за бирата...
И на сто години да стана, пак ще мечтая за онова усещане на първата любов - когато една дума или жест могат да оцветят ярко деня ти или да помрачат всичко за секунда; когато всичко е така искрено и трепетно-невинно; когато от един поглед се опиваш повече от литър вино...

понеделник, 25 април 2011 г.

На 32 ...

С ожулени и насинени от каране на колело колене, с ведра усмивка и малко уморени очи - това съм аз днес, ден след рождения си ден. Без много шум и равносметки, с добри приятели и на слънчево място - какво повече му трябва на човек :)
Малко странно и по-скоро интересно е как се променят разбиранията и желанията ни през годините, важното е, че все пак оставаме верни на себе си.

събота, 16 април 2011 г.

Love.net

След дълго чакане и борба за резервиране на билети успях да го гледам и мога да заключа, че няма да загубите нищо, ако го пропуснете. Дори Христо Шопов и Захари Бахаров не успяват да го спасят. А аз тях много ги харесвам.
Темата за нет-а и онова, което търсим в нея, е представена с познаване - с достатъчно типажи и истории, но 95 % от репликите са клише и не успяват да ни изненадат и развеселят.
Койна Русева е твърде груба, историята с проститутката - неубедителна, но пък Диляна Попова си стои добре на мястото.
Жените скришом ще избършат някоя сълза, докато четат и слушат писмата между Рик и Моника и ще въздъхнат облекчено при сцената в Ловната хижа, докато мъжете с досада ще четат новините през мобилните си телефони...


неделя, 27 март 2011 г.

TILT

Гледах го най-накрая, за да споделя, че филмът е заснет добре, звучи достоверно, а младите актьори играят убедително. Имайте предвид че макар кадрите с ядене на филии с лютеница върху в. "Работническо дело" да умиляват, филмът всъщност е леко тъжен.

понеделник, 21 февруари 2011 г.

неделя, 6 февруари 2011 г.

Февруари - романтичен или не съвсем :)

В последните дни непрекъснато ни заливат с призиви да бъдем спонтанни и смели, да покажем на любимия колко държим на него, но по някакъв нетрадиционен начин. Думата "романтика" става една от най-споменаваните. Организират се конкурси за любовни признания и послания. И най-често разни хорица се престрашават да се направят на такива, каквито не са, и да купят едно от онези безумни сърца, на които пише "обичам те" или пък правят резервация за скъп и претенциозен ресторант или спа хотел, в който се чувстват неловко.
Разбира се, има и такива, които се чувстват влюбени и на 4-и, и на 14-и февруари, и нямат нужда от специален повод, за да го покажат.
А онези, на чиито чувства не е отвърнато, тихо се скриват в къщурките си и си кротуват, докато слушат "Creep" на Radiohead или "All by myself" на Selin Dion.
За мен февруари е по-скоро месец, в който мисля как скоро зимата ще свърши. И това, че току що си запалих свещ и си сипах чаша червено вино, е по-скоро призив към пролетта и към събуждането, което ще дойде за всички ни.
Не мога да кажа дали съм романтична - преди време с приятелки си говорихме за филма "Serendipity" и аз написах имейла, който ползвам за този блог, на една банкнота. Никой не ми е писал, а и банкнотата още не се е върнала при мен, но аз не бързам. Имам написано писмо и дори бутилка, в която да го пусна в морето, но не съм го направила. Не си падам по масовото посрещане на изгревите, но с покана за разговор или мълчание на люлката на верандата или в градинката бързо ще ме спечелите. Обожавам да пиша кратки и глупавки бележчици и да ги крия я в чорапи, я в някоя книга, в джоба на якето; често пиша и дълги, протяжни писма на хартия, но тях рядко ги изпращам. Записвала съм мили послания на касетки и небрежно съм ги оставяла в касетофона. Не съм посипвала леглото с листчета от рози, но съм пръскала парфюма си на възглавницата. Не съм казвала често "обичам те," но съм го мислела в момента, в който го изричам. Не съм ходила на пътешествие (дори и до съседния град) като влюбена, но съм летяла (видимо и за околните) във всяка своя емоционална връзка.
Не знам дали съм романтичка, но вярвам, че всеки има право поне веднъж в живота си да бъде опиянен и да се държи глупаво в името на любовта. Било през февруари или март.

сряда, 26 януари 2011 г.

Студеничко е

навън. А на мен ми е топло отвътре :)

четвъртък, 13 януари 2011 г.

Особено ...

След три часа блогът ми ще стане на 3 години. За малко да пропусна рождения му ден. Исках да напиша хубава статия, която да допадне на малкото приятели, които го четат. Но не намирам подходящите думи.
В отпуск съм, защото от две седмици се опитвам да се преборя с досаден ларингит. И се оплаквам, и мрънкам. А до мен цяла седмица стои жена, преминала две операции на рак на гърдата, химиотерапии, гълтане на лекарства и явяване на ежемесечни изследвания и прегледи. Стои и плаче, защото резултатите й от последните няколко месеца не са добри. А уж всичко бе минало...
Опитвам се да я убедя, че не бива да се тревожи, защото никой от нищо не е застрахован и все някога всички ще умрем; повтарям й, че всъщност един увеличен показател може да не значи непременно връщане на болестта; карам я да се отърси и успокои поне докато не говори с лекаря - какво и защо може да се е получило.
Казват, че ако реша, умея да убеждавам. Но днес не мога да направя нищо - какво можеш да кажеш на човек, който през живота си не е направил нищо лошо, не е нагрубил някого, живял е скромно, работил е, отгледал е детето си, грижи се за по-възрастните си роднини и непрекъснато се тревожи, че ако пак се разболее, ще е в тежест на близките си.
Какво можеш да кажеш на такъв човек - нищо. Не всички са спокойни, уравновесени и борбени. И, да, лесно е, когато гледаш отстрани.
Не знам - не ми се иска да звуча песимистично, но не ми се пишат и витиевати фрази с глупаво-приповдигнат тон.
Нямам подходяща реплика. Иска ми се да кажа, че трябва да се живее днес, тук и сега, но ако днес си неразумен, ще имаш ли утре?! А ако днес не облечем новите си дрехи, дали няма утре да ни погребат с тях ...
Спрях да говоря. Малко ще помълча. Надявам се, че утре, когато е по-светло, ще намеря подходящите думи.
Честит рожден ден, мой блог ...
Искам да ти пожелая в теб да пиша само хубави, умни и обнадеждаващи неща, защото малко или много с теб растем заедно. И се надявам, че не съм онова момиче с уплашените очи ...

вторник, 11 януари 2011 г.

2011-та

Тази година не си пожелах нищо в 00 часа на 31-и, бях заета да водя дунавско хоро в механата. Бях спокойна и щастлива, нямах време за тъжни мисли и равносметки. И не знам откъде тази увереност, но смятам, че 2011-та ще е по-ласкава, по-щедра и по-благосклонна към нас, а каквото не ни донесе, ние ще потърсим сами.

понеделник, 10 януари 2011 г.

Никога, никъде, никой - Нийл Геймън

Бях забравила що е то фентъзи, но вчера пътувах с автобус 5 часа и имах нужда от нещо интересно, ненатоварващо, с което да убия времето. И успях да го постигна с въпросната книга. Докато я четеш, те увлича, но след като я затвориш, трудно ще разкажеш в подробности за какво става дума, тъй като няма смисъл да я помниш :)
Но беше приятно бягство назад към детството и нямам угризения.
Прииска ми се да бях дочела всички книги от поредицата за "Тъмната кула" на Стивън Кинг.

сряда, 5 януари 2011 г.

Wasted sunsets

The day is gone when the angels come to stay
And all the silent whispers will be blown away
And lying in the corner a pair of high heel shoes
Hanging on the wall gold and silver for the blues.

One too many wasted sunsets, one too many for the road
And after dark the door is always open
Hoping someone else to show...

http://http://www.youtube.com/watch?v=2nAb9CfR8pE